Те се двама все обичаха,
все те двама през полето тичаха.
Момче и конче, през гори тъдява,
момче и конче, в радост до забрава.
Сънлив поет ги наблюдава, ...
Номад съм аз, все скитам по света,
кръстосал двете будни полушария,
но винаги се връщам след това
при моята единствена България!
Препуска в мене Аспарухов войн, ...
... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:
"И ние бяхме като вас -
и вие ще дойдете при нас."
Гласче проплаква... а заспива старецът,
животът се здрависва със живот, ...
Духът свободни в Полша днес вилнее.
Не могат го скова вериги зли.
Духът желай свободен да живее.
Не можеш го възпря със сила ти.
Дух правден във поляците копнее ...
Не ме обичай. Няма да съм твоя.
Покоя ти не искам да руша.
Заливам като летен дъжд, пороен,
но после няма слънце и дъга.
Не ме поглеждай. Знам, че ще се влюбиш - ...
Една хубава сутрин
Нежна ръка ме погали бавно по гърба.
Цигарен дим се промъква в моята стая.
Отварям бавно очи и виждам пред мен красивото ти тяло.
Сърцето ми започва бързо да тупти. ...
Първично е желанието за мъст –
да въздадеш стократно справедливост.
Око срещу око, и зъб за зъб!
До дъно чашата да е горчива!
Първичен е копнежът към честта – ...
Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво. ...
Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -
сребристата панделка в ъгъла бях ли?
Идея за песен подхвърли небето,
а може би нея… не пях ли?
И кротко, и нежно възкликна небето, ...
Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...
Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм, ...
Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...
Кристалните ми усмивки ли? Строшиха се.
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...
щеше да е прекрасно Кнут Хамсун да е от Лом
щях да разбирам по-лесно всички скандинавци
участващи в мрежата на масовите комуникации
глада
победата на духа ...
Сутиенът с любопитство се огледа:
Не е съпругът! - помисли си сега.
В гърдите тръпка позабравена премина;
неясен трепет пък изпълни немирните зърна.
Бикините - отдавна чакали те нещо по-различно, ...