Какво да мисля, ми кажете,
след всичко, което става по света,
нима надеждата за по-добро остава
все по назад от алчността.
Докога ще мислим само за богатства, ...
А бяха казали, че ще е приказка...
Та значи, да започнем отначало.
Ще дойде рицарят на коня (белия),
ще ме заведе във звездното си царство
и ще откъсне, като водна лилия ...
Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти ...
Превърнахте ме в просякиня,
отнемайки ми надеждата за любов.
Изваждайки ме от жабешката тиня...
Оставяхте ме на брега за някой нов.
Другият, винаги се бавеше ...
Една вина често търси прошката,
но често по пътя се разминават,
както перфекционистът надушва грешката,
но здраво и лепено се различават.
Една лъжа често звучи по-красиво от истината, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
На чаша капучино две мадами
говорят си за секс. Едната пита:
„Когато, мила, любите се двама,
ти гледаш ли мъжете във очите?” ...
Каква е тази твойта любов,
все едно вълк обича сърница?
Любов, а всеки път при друга отиваш
и бързо моите целувки изтриваш.
Със кървави длани изцеждаш от мен светлината. ...
Самотата е щастлива тази вечер,
някак си по-млада ми изглежда,
къщата за стотен път подрежда,
в огледалото през рамо се поглежда.
Скринът прашен със мечти отключи, ...
Всички знаят, че мъжете са активни,
те скачат връз жените и нападат...
А милите женички са пасивни,
лежат отдолу, пъшкат и си страдат...
Но май светът изчанчи се, друг стана, ...
Животът празен бе до този ден.
В който ти дойде при мен.
Нежни думи ми шептеше и по мен ехтеше.
Казваше, че всичко съм аз, което си искал до този час.
Усмихвах ти се аз и шепнех твоето име с чувство непознато до сега, емоция моя чужда. ...