Poetry by contemporary authors
Моята гора 🇧🇬
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...
Не ме зачерквай 🇧🇬
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
Рисунка 🇧🇬
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...
Есен 🇧🇬
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте. ...
.... 🇧🇬
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...
Неестествен ход 🇧🇬
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
Мрази ме 🇧🇬
която ти побира сърчицето,
мрази ме, до последна фаза
поне да зная, че ти пука.
Казваш, че не ме обичаш, ...
Граничната зона 🇧🇬
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
Разминаване 🇧🇬
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...
Кървя! Отвътре кървя! 🇧🇬
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха? ...
кажи ми 🇧🇬
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...
Детство... 🇧🇬
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...