Poetry by contemporary authors
Баба Меца 🇧🇬
Баба Меца отзарана
рано-рано стана...
и из цялата горица
се разходи кат царица... ...
Мълния 🇧🇬
хладен летен стон
гали спомен за любов
първи взор без дъх
ЧАР. 20.06.08
No brain. No pain. 🇧🇬
Не зная как
възпроизвеждат се плазмодии.
Не ме интересува.
Ала зная как ...
На И.Б. 🇧🇬
ще се влюбиш в погледите сладки,
ще получа жеста толкова сърдечен,
макар да трае две секунди кратки.
Дълбочината в твоите очи красиви ...
Откакто пораснах 🇧🇬
на думи кухи и празни,
забулена в лични падения
от любови страстни и сластни.
Търсеща път откривам пътечки ...
За теб 🇧🇬
не съжалявах, дори за миг,
докато не дойде моментът,
в който ти си тръгна в мрака!
Затвори вратата и лицето ми в миг ...
Зелено е, зелено е морето... 🇧🇬
в две очи дълбоки - безкрайно море.
Тичах по пясъка - мокър и влажен,
гледах морето. Зелено, зелено,
мойто име стене, моята душа зове. ...
Самотна любов 🇧🇬
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота. ...
Боли 🇧🇬
в очите ми не останаха сълзи,
сърцето ми умира ден след ден,
ала огънят бушува още в мен.
Очите ми копнеят да те видят пак, ...
Сама 🇧🇬
Как исках да ти кажа от преди, а все не събирах смелост.
Как исках да изкрещя гласно: ,,Остани!''
Как исках обичта ти голяма, а получих безразличие в замяна.
Всеки път исках да ти кажа: ,,Обичах те, любов голяма!'', ...
Анаморфоза 🇧🇬
Съдбата,
плезейки се
в даден миг,
не го приемай ...
Опитай да летиш 🇧🇬
в тях е скрита моята съдба.
Смисъл във чертичките откривам –
уча се да “гледам на ръка”.
Уча се живота да предричам, ...
Понякога 🇧🇬
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам ...
Идвам у дома 🇧🇬
Аз тук съм! Дишам! Идвам у дома!
Живеем заедно в квадратната ни стая,
но виждам, че си дяволски сама...
Недей мълча, когато се събличам, ...