Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.
За миг не можеш ти света ми да усетиш, ...
И когато си тръгнеш с помахване,
когато тихо отмине раздялата,
спомни си за моето „сбогом” неказано
и как плаках, отнела от тебе цялото...
Сетне устните свий ги (от обичане). ...
Събуди ме от този сън дълбок,
искам да знам, че не сънувам...
кошмар е туй за мен...
събуди ме, не издържам вече така...
Сънувах как ти ме прегръщаше, ...
Ти бе моята първа и истинска любов,
обичах те до болка, подарих ти даже и сърцето си,
но ти го хвърли с думите: "Не съм готов"
и бързо промени изражението на лицето си!
Плаках дни и нощи... ...
Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой ...
Сгушена в твоята силна прегръдка,
стоплена от любовта ти нежна и гореща
в зимната утрин се събуждам с усмивка,
а после бързам към поредната делова среща.
Денят разделя ни за безкрайно сякаш време, ...
Да укорявам себе се - не, не бих могла.
Да съдя теб - та вече за кога?
Отърсих се от слабостта си,
силна жена съм вече - и то каква!
Не можех, нито пък сега да живея с мисълта, ...
Отвори прозореца и погледни Луната. Виж как ти се усмихва...
И тихо ти мълви нежни слова за сладка нощ... Вгледай се в нея, усети ледената свежест на зимния вятър, чуй как ти шепти тихо любовта.
Кажи: "Здравей, моя любов - вечна и непримирима!"
И любовта ще те чуе, ще дойде при теб и ще ти каже: "Ща ...
Отиваш ли си, мое тъжно вчера?
Нима омръзнахме си с тебе вече?
Години извинявах несполуките си
с това, че близо си, а не далече...
И мойто днес понякога е тъжно, ...
Недостъпна зона си за мен...
Искам да те имам, но не мога.
Когато си до мен,
Изгубвам си ума.
Твоите очи пленяват ме, но жена ти изплува в моето съзнание. ...
Не искам щастие в кибритена кутийка,
да гаснат мечтите, като запалена клечка.
Не искам да бъда за миг само щастлива,
а после да плача злочеста.
Не искам щастие в кибритена кутийка, ...
Знаеш ли, какво е любовта, която
изпитваш към човека, да те изгаря отвътре?
Знаеш ли, какво е да си сам?
Знаеш ли, какво е хората, които обичаш,
да ти обръщат гръб? Знаеш ли, ...
Дете съм на тъмнината,
живея в пуста стая, наречена душа!
Дете съм и на светлината,
блестя като слънце, и огрявам твоята съдба!
Дете съм на самотата, ...
Колко пъти плаках, без да спирам?
Колко пъти зарад тебе чувствах, че умирам?
Колко пъти името ти виках уж насън?
Колко пъти, щом те видех, бягах аз навън?
Колко пъти срещах погледа безличен? ...
Малиновото вино в чашите искреше,
огньове лумваха в размътени глави,
купонът луд предателски ехтеше
сред жертви на безжалостни мълви.
Ухае на парфюм сред винените пари, ...