Аз съм покоя на твоите сънища,
аз съм леглото на твойте мечти,
аз съм края на всичките пътища,
аз съм болката в твоите очи...
Ти си брега на моите мисли, ...
Белязана съм с обич като птица,
да търся свойте сини брегове.
Да идвам, после да отлитам,
да преоткривам извора на своето сърце.
Белязана съм с обич да мечтая. ...
Мрак, пустота, непрогледност и страх...
Страх от пътя, който сама си избрах.
Вървях и разглеждах, витрини - студени и лъскави
блъсках се в хора -
стени - безнадеждно изстинали. ...
ПОМНИШ ЛИ...
Още в шепи събирам угаснали залези
и после ги паля в копнежни небета...
С пръсти докосвам птичите нанизи,
над слънцето топло с мечтите си светя. ...
Рисуваш със дъха си върху мен
и всяка пора на плътта ми
отдава ти се в лудост и смутен
разумът отстъпва пред греха ни,
да кажа "не" не ми остава глас. ...
Кибритена кутийка
Казват - нашата душа кутийка кибритена била
и вътре клечките стоят
и чакат с плама свой сърцето да озарят -
живота наш с лекота да преобразят. ...
Любовна игра
Хвани ме за ръката и да полетим в небето,
да се приземим след това на топлия бряг,
да потопим телата жадни в морето
и да се пренесем в по-различен свят. ...
Защото от любов не се умира,
за нея трябва да живееш...
Но тя капризна е... Сама избира...
ще жънеш болка, ако я посееш
в душата си! Тя не е стайно цвете! ...
Сложих свежи пролетни цветя,
да ме будят с дъх на пролет,
но ухае в стаята ми на тъга,
аромат, достигнал птичи полет.
И не спирам тук. Аз още мога. ...
Ут два денъ вечи кабили упъвъм.
Иленкъ казъ, ши доди дъ пумагъ.
Ни доди. Зех съма дъ си хуртувъм,
дукът влачъ кабили към хоримагъ.
Щот нъл там е пейкътъ ни кривъ, ...
Приказните пътища в душата ми,
омагьосват за пореден път мислите.
Искрицата любов в сърцето ми
подпалва всяка част от тялото.
Хубави са мислите, признавам си. ...
Момичето, което не искаше да бъде жена,
излезе на среща със своята невинност.
Пристигна навреме с развързани кецове
и седна в края на пейката (до кошчето).
Момичето, което не можеше да бъде жена, ...
Сега ме знаеш кой съм. И какво съм правил.
За пример, през живота си, не бях.
Във Бога вярвам. И рогатия прегръщах,
като светец и грешник аз живях.
Красиво да омайвам аз го мога, ...
Колко дълго насам се стремих,
към дома - мое първо пристанище,
колко скърби и радости скрих
във душата си - шарено халище!
Но ме среща не звън на камбани, ...
Не ме докосвай, не трябва, недей!
И любовни песни за мене не пей,
никога вече, докато съм жива.
Назад не ме връщай, не може, не бива!
Бях ти в ръцете, дори и в краката, ...