ОБИЧАМ НА СВЕТЛО
Не искам да прерисувам ничий портрет.
(Помня притчата за агнето и вълчата козина.)
Не искам да бъда в ничий харем.
(Дори и в харема на Господ.) ...
Ти си тръгна от живота някак тъй внезапно,
но остави във живота ни своята пътека.
Обичта към тебе, татко, няма да загасне.
Мъката във нас разгаря пепелища страшни.
Ти замина, остави ме сама,
в черна коприна очите зарових,
препрочитам пак твоите писма,
ден и нощ гласът ти ми говори.
Привидение красиво. Беше за ден. ...
Останали без капчица доверие
и сърца, премръзнали от студ.
Самотни, проядени от лицемерие,
във чувствата един към друг.
Погълнати от вечното съмнение, ...
Никога не е живял
този, който все се кани да живее.
Щом на славея все песента допявал,
но своя той не можел да запее.
Този, който никога не е обичал, ...
Не бе шега това, че те обичах,
но ти се подигра със мен, кажи защо,
подмина ме със присмех, даже не попита,
дали ще ме боли... да, бе ти все едно.
Е, мина доста време от тогава, ...
Предизвикано от коментар на Джекил (Иво)
Страх ме е, не смея да заспя,
защото ще се събудя под руините.
А думите на нежните ръце,
ще ги носят в тъмно пеперудите. ...
Съблечи с нежност моята напрегната душа,
с мили думи стопли неспокойната ми мисъл...
Вътрешния ми свят трепери като лист през есента,
вятър бурно спомени разпръсва над моята глава,
обзета съм от мисълта - потайна... ...
В началото не искам да се връщам,
защото трябва да забравя -
тогава и сега не сме едни и същи
и бъдещето миналото не повтаря.
А спомените ми препускат бягащи, ...
Объркан в лабиринта на нерадостните мисли,
пропуснах срещата с идеите си за живота,
по цели дни пред телевизора си кисна,
градинки прекопавам и варя компоти.
А вечер мъки давя със салата и ракия, ...
На билото на тази планина,
дали това е краят на света,
дали е нечовешки самодиво,
аз мисля, че е приказно красиво.
Там ветровете нощем се прибират, ...