Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Сбогуване 🇧🇬

Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките ...

jenyivanova

Poetry » Love

1.1K 9 25

Разговор с Богородица 🇧🇬

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...

anabel7

Poetry

2.4K 12 45

В полите на мълчанието 🇧🇬

Мълчиш!
А зная - жадни сме
за уродлива необятност.
Отговори! -
проводникът е мрака... ...

vega666

Poetry

1.2K 7 1

И толкова е хубава заблудата 🇧🇬

Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1.3K 9 22

По-по-най 🇧🇬

Ако целият свят ти се прави на строг
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...

daizy-crazy

Poetry » Humorous, Other

1.3K 5 11

Любов свещена 🇧🇬

Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

662 1 1

Осенен 🇧🇬

В един прекрасен майски ден
се бях качил във планината
и на полянка край реката
бях внезапно осенен
с една идея малко луда - ...

toti555

Poetry » Other

560 1 4

Тъжно 🇧🇬

Живях, обгърнат от миражи,
сред лукс и жалка нищета.
Сега, каквото да се каже,
изпитал съм го на света.
Сърцето ми почти изстина, ...

байГецан

Poetry » Philosophical

554

За теб танцуваше луната 🇧🇬

За теб танцуваше луната
и времето бе спряло без мечти.
За тебе страдаше душата,
вървях под уличните светлини.
Поглеждах светлите прозорци – ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

607 1 2

Ще дойда с бурята 🇧🇬

Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна,
капките студени сърцето ми ще приюти.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе, ...

Скитницa

Poetry » Other

1.1K 2 15

Роден кът 🇧🇬

Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама, ...

Ромашка

Poetry

1.3K 1 2

Книга 6 глава 22 🇧🇬

-22-
Всяко нещо,което искаш,да отхвърлиш и да забравиш,
на Вселената по Законът За Превличането се превлича,
като Любовта и Омразата по човешки когато се прави.
А,когато приемеш,виждаш колко са дребнави и смешни нещата и те сами си отпадат... ...

krasio0109

Poetry

622 1

Имената не отместват планини 🇧🇬

Имената не отместват планини.
Ето - твоето име например.
Или на другите, които не познавам.
Две очи не могат да стопят леда
от вечността на спомени извиращ... ...

vega666

Poetry

1.1K 7 5

На теб 🇧🇬

Когато глас прогонва здрач от мисли
И от простора на съзнанието лъч лъчи
Когато нежен полъх на чувство безусловно
Живота мой променя в танц без лъжи
Разбрах, че потока всъщност пее песен ...

tpiagency

Poetry » Love

1.2K

Зуница 🇧🇬

Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно, ...

Eleya

Poetry

803 2 6

Дъждовно 🇧🇬

Дъждовна съм.
Защото е септември.
Морето е потънало в душата.
Вселената е вече триизмерна,
че есен е. ...

ДИС

Poetry

1.3K 15 21

Липсваща нежност 🇧🇬

Нежно за кого да пиша?
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само, ...

valiordanov

Poetry

596 2 1

Нямата 🇧🇬

Спокойно! Полекичка! - подай ръка,
приседни до мен на дървеният стол.
Поеми дълбоко въздух и кажи ми
кой поръси на раните ти сол.
Изплачи се, скъпа моя ...

natalie1987

Poetry

786 1 1

Сиротна 🇧🇬

На преживяна улица,
застлана с камък и с пот,
оная дето води до нивята,
що раждали са жито или ръж
безизходна, с корен впит в земята, ...

тонита

Poetry

698

Празнота 🇧🇬

Усещах студената празнота в душата си,
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ...

СтелаНиколова

Poetry » Free verse

659

Жажда 🇧🇬

Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...

Ranrozar

Poetry » Love

729 6 14

Обич без край и начало 🇧🇬

Носиш ми залез. А плажът мълчи, в унес прибоя разресва.
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...

daizy-crazy

Poetry » Love

887 5 9

*** 🇧🇬

любовта
сърца разби
и рукнаха стиховезби
обичта
сърца съгря ...

rhymefan

Poetry

459 1

Знаеш 🇧🇬

Животът с камъни ме цели
Веднъж, големи, като канари
Друг път пък песъчинки леки
Ударят ли, изобщо не боли
Вървя напред през тази канонада ...

Bub8

Poetry » Love

777 1 3

Опит за беглаголно 🇧🇬

Зора. Копнеж. Жадуван връх.
Път дълъг, безконечен.
И труд, и пот. И ден, и нощ.
Човешки порив вечен.
В безпътието, светъл лъч. ...

Ромашка

Poetry » Civic

652 3 10

Пак за Водолея... 🇧🇬

Пак за Водолея…
Отворя “Откровения”- пълно с Водолеи,
редици гъсти, също като във война…
но не мърцина или скрити във траншеи,
а най- отпред и с “по- така” съдба!... ...

Иржи

Poetry » Humorous

1.3K 4 9

Тихо е 🇧🇬

Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг, ...

Dendu89

Poetry

1.2K 7 13

Епитафия 🇧🇬

Не зная какво съм.
Не помня да съм бил друг.
Чакам по-дълго от времето,
а какво – неизвестно.
Жалко само, че, ето, ти минаваш от тук, ...

rajsun

Poetry » Other

1.9K 2 2

Прозаично 🇧🇬

Компютър щрака ми в главата,
решавам аз житейски драми:
Не съм платил ни ток, водата
и нервен е дори съня ми.
Поглеждам празният хладилник- ...

байГецан

Poetry » Philosophical

756 1 1

Без страх в Любовта 🇧🇬

Тихо е...
В ума ми е тихо,
и в съня ми е тихо ...
Сърцето ми кротко събира отломки от разрушителен гняв,
преминал през мен като буря в пустиня.... ...

свещен_огън

Poetry » Other

1.5K 1

Прескочилято 🇧🇬

Засмя се синьото звънче
и феята се скри в тревите.
Събуди ме денят – момче,
целуна ме с плах лъч в очите.
Излезе вятър. Отлетя. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

543 2 2

Книга 6 глава 21 🇧🇬

-21-
Които продължават упорито,да ме четат,
вече усещат,как сетивата им започват постепенно,да се
изострят,
как по-лесно започват по-бързо Да Вдяват, ...

krasio0109

Poetry » Philosophical, Civic, Free verse

792

Ще ме търсиш 🇧🇬

Няма да намериш друга като мен,
за теб никоя няма отдели
дори секунда от своя ден.
Само аз истински те обичах,
макар да знаех, че с теб ...

Veneta98

Poetry » Love, Other

657

Добър вечер, Любов 🇧🇬

Добър вечер, Любов, сега се прибирам...
Не, не ставай, торбата е лека!
Виждам, вечерята си сервирал,
само да сложа домашните дрехи...
Да, Любов, малко съм изморена. ...

izi55

Poetry » Love

619 3 8

Дежавю 🇧🇬

Лицето ми огледа се във сянка.
Бе знак на съдбоносна тишина.
И фреската-ребро в пространство,
превърнато от спомени в стена.
Изгубих се внезапно в лабиринта ...

vega666

Poetry

863 5 5

Ненужен ден 🇧🇬

Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...

Valens

Poetry » Philosophical

1.1K 4 7

Звездна йерархия 🇧🇬

Привидната ми
относителност
не спира Слънцето,
макар че
всъщност ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Philosophical

556

Моментът на разминаване 🇧🇬

Очите ѝ са луднали вселени.
Струѝ от погледа му тъмен страх.
И сякаш срутени от гняв морени
се свличат с бесен грохот между тях.
А думите се стрелват на откоси, ...

jenyivanova

Poetry » Love

806 11 21

Един ден! 🇧🇬

Един ден ще бъда аз щастлива
ще скачам весела, игрива,
ще пея с цяло гърло и ще викам аз "Ураа".
Един ден аз ще успея
ше успея да бъда себе си, ...

СтелаНиколова

Poetry » Free verse

816 1

Като небе 🇧🇬

"Когато ми е тъжно съм луна..."
Нели Райн
Когато ми е тъжно съм небе
и всяка синя мисъл се стаява.
В сълзите, по-солени от море ...

ДИС

Poetry

1K 15 21

Poetry by contemporary authors

Сбогуване 🇧🇬

Разговор с Богородица 🇧🇬

В полите на мълчанието 🇧🇬

И толкова е хубава заблудата 🇧🇬

По-по-най 🇧🇬

Любов свещена 🇧🇬

Осенен 🇧🇬

Тъжно 🇧🇬

За теб танцуваше луната 🇧🇬

Ще дойда с бурята 🇧🇬

Роден кът 🇧🇬

Книга 6 глава 22 🇧🇬

Имената не отместват планини 🇧🇬

На теб 🇧🇬

Зуница 🇧🇬

Дъждовно 🇧🇬

Липсваща нежност 🇧🇬

Нямата 🇧🇬

Сиротна 🇧🇬

Празнота 🇧🇬

Жажда 🇧🇬

Обич без край и начало 🇧🇬

*** 🇧🇬

Знаеш 🇧🇬

Опит за беглаголно 🇧🇬

Пак за Водолея... 🇧🇬

Тихо е 🇧🇬

Епитафия 🇧🇬

Прозаично 🇧🇬

Без страх в Любовта 🇧🇬

Прескочилято 🇧🇬

Книга 6 глава 21 🇧🇬

Ще ме търсиш 🇧🇬

Добър вечер, Любов 🇧🇬

Дежавю 🇧🇬

Ненужен ден 🇧🇬

Звездна йерархия 🇧🇬

Моментът на разминаване 🇧🇬

Един ден! 🇧🇬

Като небе 🇧🇬

Queue