Щом погледа ми огнен срещнеш
и подпаля водата в краката ти,
и това, че не съм безгрешна,
с болка е открила душата ти,
тогава сетивата ти изгарят в пламъка. ...
Родната точност е кат швейцарски часовник
"помилван леко" от руски танк.
Елитът ни е от фолк певици по потник,
здравеопазването ни е с диагноза, инфаркт.
Честността има дом в парламента, ...
Сякаш сме във филм на забавен каданс.
Накъсана лентата повтаря епизодите.
Уморени от танцуване на последния валс
остаряха в очакване на развръзка актьорите.
И драгите зрители в съзерцаване остаряха. ...
Понеже единствено в себе си вече летя,
откакто обсеби ме Възрастта Трета,
да наваксам пропуснатото дотука,-
високо, над облака чак, вдигам ръка,-
да стопирам ... ...
Научи ме да летя!
Да мога да се понеса върху крилете на мечтите…
Загубените дни да мога да обезщетя,
да затворя за щетите си очите…
Ще мога ли с твоите моливи дните си да направя цветни? ...
Не плачи, мила мамичко! Чуй, не плачи!
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра! ...
Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки, ...
Премина годината - в трудност
и щастие!
Раздърпа ме цялата в двата ми полюса.
Разклати ме - както не бе ме разклащала!
Да нямам такива години помолих се! ...
Гледат, мръщят се. Гримаси тежки.
В стаята се вихри битка страшна.
Кой от кой какво ли ще открадне.
Играта наблюдават милиони на опашка.
Блъф! Лъжа! Не на мене тия номера! ...
Фен на чалгата няма да стана,
Слави като всеки кусури има,
но къде родната чест остана...
за парата, що от вас се взима!
За такива хора просто ми е жал, ...
Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...
Мило дневниче, знаеш ли, снощи дочух
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева. ...
Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...
Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...
Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...
Излъчването ти ме удивлява...
Струи от тебе животворна аура
и всичко в мене топло вдъхновява
с духа на Беатриче и на Лаура.
Не съм от гениалните поети, ...
Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...
Животът ми е черен кон с красиво име.
Животът ми е черен кон.
Понякога в тишината дочувам неговият тропот.
Оттеква неговият зов.
Съзирам силуета му понякога. ...
Щом зле почувстваш се - погледни
към света красив, пълен със светлина.
Щом на някого ядосан си - прости!
Любов раздаваш ли, ще чувстваш топлина!
Не таи омраза никога в теб, ...
Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...
На хайван-пазара политически,
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме. ...
Да го няма твоето мило дете,
да е някъде звезда в небосвода!
Да те мъка от вътре силно яде,
да си с дрехи, но да чувстваш голота!
Да плаче душата, да бъдеш кат псе, ...
Ако е нежна тази нощ над нас
и мислим си, че е далече утрото,
дали ще сгреем дългата тъга
по дланите ни? Вечни. И разлюбени.
Ако сега дъждовно не скърбим ...
Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".
Валеше изведро. Какъв късмет! ...
И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира, ...