Ало, мамо!Ти как си в чужбина?
Аз - с дечицата тук,съм добре.
Малко болничък бях..., но ми мина!
Само кашлям. Не ям сладолед.
Слушам лелките, както поръча. ...
Не угасяй Духа, Който идва за мир и причастие.
Успокой си душата, ранена в човешки сплетни.
Укроти мисълта си, оплела мечтите за щастие,
посадени от чужди идеи, поени с вини…
Застани в тишината на утрото. Взри се в нетленното – ...
Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка ...
Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...
Питам днес къде е свободата -
дали греховния стремеж не я уби?
Все още ли живее тя в сърцата,
които подлостта ви победи?
Питам днес къде е свободата - ...
Какъв страх обзе целия свят,
принудени хора напускат дома си, все едно е непознат.
Що за ужас? Една след друга лоши новини.
Хора, най-невинни, стават жертви на ужасни вируси и несправедливи войни.
Върнете живота...върнете го като преди. ...
Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
със вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж, ...
На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още. ...
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
Ще те гушна и мракът ще свърши.
Ще е лято спокойно над нас.
Аз се лутах, от болката скършен.
Ти бе моят сърдечен елмаз.
Две деца най-невинно играха ...
Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
Тези стъпки, тези тихи стъпки,
дето нощем чувам във съня си
и се будя, и се моля в тъмното...
И на сутринта не знам какъв съм:
спомен, звук, рисунка на стената ...
Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...
Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...
Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи, ...
В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае - ...
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...
Твоето гуш е толкова сладко,
че се разтапям във него изцяло.
И цяла нощ да ме гушкаш е кратко,
Обичам прегръдката на твоето тяло...
И аз да те гушкам Обичам, Обичам - ...
Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...
Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...