... преди трийсет години, когато бях млад и красив,
и Жените все още ме заглеждаха привечер в парка,
катедрали рисувах им! – в стихове с рими в курсив,
в тях дори опаковах им с кеф Триумфалната арка! –
те ме гледаха, сякаш бях добрият Магьосник от Оз, ...
През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.
Потънал в сянката му ослепях.
Безлуние кълни в кръвта ми, ...
СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи. ...
Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...
Не влизам в поетични форми – пиша мои!
За мен и залезът не е в оранжево облечен,
дори и облаците пухкави са голи,
а бурното море е с пясъчно елече.
Цветята са и с аромат на време, ...
В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...
този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
Когато се стремиш към светлината
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината,
че чужд си на останалия свят.
Да бъдеш млад, ала не вечен, ...
... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...
Нашият татко – Творецът небесен
създателят на всичко най-добро
От нас ще иска само едно нещо –
съзнателни да бъдем в своя път.
Където седнем и където станем ...
Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...
Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери, ...
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...