Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...
Времето – златиста необятност
сладко е, на диня ми ухае,
вътре ми е хубаво и лятно,
миг след миг изгряват в низ безкраен.
Морски вятър чувствата развърза, ...
В ръцете ти щом бъда снопче житно
мечтание е сбъднато, красиво.
Да ме обгърнеш истински и живо
за мене означава чудо свидно.
Мечтание е сбъднато, красиво ...
Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...
Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...
Дори отчаянието да те обземе, не се предавай.
Във Господнята ръка се остави, приятелю мой,
на врага човешки ти душата си не продавай,
инак с нея ще пируват бесове безброй.
Търговецът изпраща слугите свои, да те придумат ...
Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем, ...
Напук, ще остана тук,
Когато всеки друг те удря със стоманения чук!
Обвинява те, че лесно се огъваш!
След проблем все се спъваш!
Един да вярва в теб, мисля дава шанс! ...
България - райско място на Балканите.
Малка е, но красотата не се събира в дланите.
Държава пълна с ненагледна красота,
способна да събира радост в български сърца!
Щастие носят планините ни зелени. ...
Не ме сънувай, мили, през нощта
и сънищата си недей изпраща!
Това за мен е празна суета,
игра е странна някаква опасна.
Ще чакам, обади ми се среднощ, ...
Отново е юни и в тихата вечер
блещукат светулки и напомнят за теб.
Аз още съм тук, но ти си далече,
как да стопля кажи ми, сърцето от лед.
Напомнят ми татко твоя ден рожден, ...
Ще дойде ден, когато ще се чудиш
къде съм аз, защо не съм при теб?
И нощем често, често ще се будиш.
И с поглед ще ме търсиш ти навред.
Ще си ровиш в телефона със надежда, ...
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
Талазите от липов цвят превземат
смълчаните подир дъжда балкони.
Влетя светулка скитница при мене
и спря се – трепетличе пред икона. ...
Истина било е. Но истина... преди.
Когато бяхме остров... с вяра и мечти.
Когато без тревога от общите следи
прегръщахме морето. Загърбили беди.
Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт - ...
Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви, ...
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух ...