Poetry by contemporary authors
Въздишка 🇧🇬
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...
Ноти за лятна нощна песен 🇧🇬
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
Без да знаеш 🇧🇬
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
Четири 🇧🇬
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...
Дъжд 🇧🇬
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...
Утеха 🇧🇬
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...
Бяла тишина 🇧🇬
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
Лятна слънчева песен 🇧🇬
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
Признанието закъсняло 🇧🇬
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...
Измълчано зло 🇧🇬
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
Море ( I ) 🇧🇬
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
В мен 🇧🇬
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...
Малко късче от рая 🇧🇬
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
Лятна прегръдка 🇧🇬
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...
Написано по росата 🇧🇬
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
Закана 🇧🇬
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.
Завист 🇧🇬
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...
Мъгливо с разкъсана облачност 🇧🇬
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
(нито) миг покой 🇧🇬
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...