Poetry by contemporary authors
Момчето с черната брада 🇧🇬
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
Смешният Чуйек 🇧🇬
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
Като в детска игра 🇧🇬
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
Барабанограма 🇧🇬
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
Моят свят 🇧🇬
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
Случка 🇧🇬
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
Изворът 🇧🇬
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
Биография 🇧🇬
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
Скитница 🇧🇬
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади, ...
Разбойник, но e мой 🇧🇬
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!, ...
Утринна меса за Бога 🇧🇬
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Малко друга, но съм аз 🇧🇬
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
Стихотворение, надраскано с гвоздей 🇧🇬
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Без разрешение 🇧🇬
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
Добрата дума 🇧🇬
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
Многоточие след епиграф 🇧🇬
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
Монолог на Майстора 🇧🇬
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
Моят извънземен адаш 🇧🇬
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене, ...
Парченце вестник, къс дъга и птичка 🇧🇬
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...
Честитка за рожден ден 🇧🇬
Отново е ноември - осемнайсети!
Отново празник има у дома.
Животът е една игра на ластик
с много, все покачващи нива. ...
…Дори с хиляда лампи аладинови 🇧🇬
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
Безпричинно щастие 🇧🇬
Внезапно връхлетя
Душата ми, любимата
И тя във миг запя.
Без никаква причина ...
Велики въздихания на книга 🇧🇬
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
Някога някъде... 🇧🇬
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
Не се сърди́, изгризах ти молива 🇧🇬
Денят е къс, нощта е поетеса,
а гайдите съвсем не са на Дельо,
излезли и не знаят накъде са!
След вторник си намирам първа трета! ...