Ти трепна с трус. И дъх от болка.
Конвулс, конвулс. По пладне знойно.
А блесна с лъч. В жарта на слънце.
Да вдишам пръв. Цветче от зрънце.
Ти трепна в ден. И светна в сянка. ...
Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...
Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...
Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...
Да бе дете. С очи искрящи.
Да светна в теб. С душа любяща.
Да беше цвят. И пролет чиста.
Да блеснеш в свят. С красиви мисли.
А ти си тук. Из тази къща. ...
Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...
Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...
Всемогъщи Боже, моля те сега,
в този час, във който пламна зловеща война,
дай на хората, решаващи съдбата на света
смирение, дай им Бже мъдрост,
заличи в сърцата им омразата, гнева ...
Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...
Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...
Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
Тази нощ
Ноща своята мантия мята на земята,
тъмна тя обсипва със звезди небето.
Светлината на деня заменя с тъмнина
и луната осветява пътя ни в полето. ...
Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване. ...
В един град многолюден и красив
живели много разни хора -
един талант,друг умен,трети див,
самотен някой,друг пък със опора.
Но всички имали една мечта - ...
Здравей, не се познаваме, а тъй ми липсваш.
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...