В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...
Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
Каза: "Жените се влюбвате с ушите"...
"Какъв глупак!", помислих си на глас.
Влюбваме се с очите и душите,
а после и обичаме със тях.
И не видът цени се, а делата ...
Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...
Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...
Че не видя драмата ни имаш късмет!
Добре, че не видя нашето падение,
че не видя дела ни ужасен, клет,
че не видя, че няма за нас спасение!
Добре, че не видя разочарованието ...
И във този живот се повтаря съдбата-
първо Нея обичаш, отдаден в захлас,
в миг я губиш, животът ти се сгромолясва,
безпощадно и тъжно те тегли пръстта.
Но очите ми стрелят в сърцето ти право, ...
Отново сядам до огъня , и чувам писъците на изгаряща ми душа.
Решавам да се престоря на глуха
преди да съм хванала някоя пушка .
Бъдещето зад пердето на моя прозорец
ми се присмива за това какъв съм аз творец. ...
Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
Реших да пробвам за 3 часа, каква салата от недописани псевдо стихове мога да създам. :)
Разбита е на пода празна чаша.
На никого ненужна е сега.
Тя пълна бе с житейска каша.
Създадена за изворна вода. ...
Понякога седя и просто слушам.
И сещам се за времето преди много луни.
Събирам всичко в моето дълбоко.
И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.
Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди? ...
Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...
Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...
Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...
"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...