Poetry by contemporary authors
Пролетна радост 🇧🇬
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...
Щастие - съдба 🇧🇬
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...
Една любов 🇧🇬
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...
Tа нишан дано остане... 🇧🇬
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
Дъждовно щастие 🇧🇬
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...
Любов и тъгата 🇧🇬
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...
Понякога душата ми мълчи 🇧🇬
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...
На мама 🇧🇬
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...
Предречено 🇧🇬
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
Непоправима оптимистка 🇧🇬
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
Човек да съм май поначало е грях 🇧🇬
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
Несбъдване 🇧🇬
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...
По монолози на сърцето на Яна Янкова 🇧🇬
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
Прокоба 🇧🇬
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...
Глупак наричаха ме, просяк и невежа 🇧🇬
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
Опит за история в шест думи 🇧🇬
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...
Духът на слънцето 🇧🇬
ще те рисуват под небесна светлина,
ще бъде миг красив и спряло време
и чакана, и лъчезарна любовта.
За миналото всичко ще забравя, ...
Завинаги си млада обич в мен 🇧🇬
Буквално огледалото говори
и с времето съюзник, неусетно,
във образ остарял ще те затвори.
Не се опитвай с него ти да спориш. ...
Щастлива... на глас 🇧🇬
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.
Не се побирам в нечии стандарти, ...
Безсмислие 🇧🇬
в един такъв абсурден свят...
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят – с ехо слят?
Боли ни с болката на другия, ...
Чудото на баба Пепи 🇧🇬
и на здравето пазител,
сладко Чудо ме нарича,
да се трудя ме зарича.
Тя с каквото се захване, ...
Когато сенките от кратера на хоризонта никнат 🇧🇬
и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.
Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват
и черни облаци извезват призрачна покривка...
Когато в най-високото небе на сивото осъмнем, ...
Апокалиптично 🇧🇬
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...