Искам устните ти да целувам,
На усмивката ти да се любувам,
Да те виждам всекидневно, ежечасно
И да те обичам много, много страстно.
Но ти си толкова далече, ...
- Защо ти чичко стреляш срещу нас,
и ти имаш в къщи твои деца нали?
- Не си ти само войник, имаш своят глас,
убиваш хората, децата им остават сами!
- Знам че някои ти е заповядал това, ...
Добър вечер, седни тук до мене на масата.
Ей сега ще прелея от моята в твоята чаша.
Не ме гледай опулено и недей да отказваш.
Твойто име не е равнозначно на трезвеник.
Ти мълчиш и сумтиш изкривяваш си погледа. ...
Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...
Тежи ръката ти на детското лице,
обидите погубват го отвътре,
а сълзите му бавно се вливат в море,
в което не то, а ти ще потънеш.
Детето, което забравяш да галиш, ...
Нима можеш във стих да опишеш войната,
в лирика може ли това да сториш?
Да, наистина описва се тъгата
и мъката може в стиха да затвориш.
Но това не е нито тъга, нито мъка, ...
Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.
Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.
И ме прегаря - до студено.
Просветвам само в този мрак.
Намеци ехидни за сребърни години. ...
Белият гълъб е символът на свобода,
на Светия дух той е олицетворение.
Лети и се рее волно в сините небеса,
свободен е полета му, едно вдъхновение.
Лети бял гълъб и среща сива бомба, ...
Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана ...
Каква война? Нима войните спират?
Коя война? От всичките поредни.
Невинни под краката ѝ умират.
И молим се дано да е последна.
А вяра в Бога? Кой ли я поглежда? ...
Сред тишината аз тъгувам,
знам, че е близо краят земен,
че във вечността ще отпътувам,
че всеки от нас е слаб и тленен.
И в религията вече се съмнявам, ...
Как е трудна такава любов, закъснялата,
пълна с много въпроси - игли,
и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,
и от много любов пак боли.
А те търсих отчаяно в делник и в сънища, ...
Страхът скова моето сърце,
душата ми трепне като перце.
Железни оси хвърчат към беззащитния народ,
молят се за своя мил живот.
Огнен гняв света залива, ...
Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...