Poetry by contemporary authors
Мила моя 🇧🇬
ти си слънцето във мрачен ден,
ти си лек и пареща изгора
и от теб съм вечно запленен.
Мила моя, днес е твоят празник, ...
Вино от възторг 🇧🇬
Поезията пее като вино,
а виното се лее като стих,
любов ли е през зима, ако мина
с най-пролетния миг – щастлив и тих. ...
Бурята помежду ни 🇧🇬
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач, ...
Усещане за пролет 🇧🇬
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
С душа на Каин ще търся прошката на Авел 🇧🇬
Светица - никога, най-много грешник!
Казаха, че трябвало е да съм знаела
как мъката погубва своя пленник!
Животът питам има ли си дъно, ...
Как да бъдем силни! 🇧🇬
на бедния кожата от гърба се одира.
Жестока е простата човешка драма,
че злото господства лесно се разбира.
Лъжата господства в тоя свят грешен, ...
В прегръдката на времето 🇧🇬
от любопитство, искрено признавам,
а то като река течеше шеметно
величие понесло и забрава.
Картините препускаха край мене, ...
След теб и преди всичко останало 🇧🇬
гласът ми е вече хартиен.
Всъщност …почти нямам глас
и живея в мастило от минало.
След теб ветровито живея ...
Целувка За Сън 🇧🇬
Привидно прост въпрос.
Нецелувките се оказват,
запомнени до гроб.
Но коварна таз размяна, ...
Наздраве, любов 🇧🇬
за всички трепети, радост, сълзи.
До мен остани, тъй много раздавала...
още пълни са чашите, виж, погледни.
Прегърни ме, любов, не спирай да дишаш, ...
Аз и Той 🇧🇬
Нито вярвам на твойта омая..
Ти пристигаш при мен
отдалече...
Ще потънеш ти ...
Моите стихове 🇧🇬
Стиховете ми излизат от моята душа,
в стихотворна форма рисувам картини.
Изпращам послание до вашите сърца,
те раждат се, порастват, минават години. ...
Песен с плесен 🇧🇬
с конци от стари спомени и дрехи.
Новата ми пещ смърди
на вчерашния хляб.
Скилидки плесен, ...
И викам, викам – глас насъ̀не 🇧🇬
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли, ...
Съдба 🇧🇬
Няма да ти позволи да стигнеш до края на пътя..
ако вървиш в грешна посока.
Можеш ли да ме упътиш?
Обет 🇧🇬
Аплауз гръмко долетя.
Завинаги да се отрежда
Да споделим сърца в страстта.
Разлива огън и кантата ...
На прага 🇧🇬
И чукат по прозореца като с дъждовни пръсти.
Навън вали
И вятърът си вие където и да ходи - зимата е вече тук и идва ми на гости.
Паля си цигара, сипвам си кафе ...
От години пазех, в избата си вино! 🇧🇬
сякаш беше подарък за любим,
не намирах повод , нито думи,
да го отворя, да го споделим .
Зарекла бях се, когато оздравее, ...
Витае тихо някъде далече... 🇧🇬
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...
Галоп през пролетта 🇧🇬
През полята, окъпани в дъжд,
съзерцавах коне как препускат.
Полудялата цъфнала ръж
ги поглъщаше с призрачни устни. ...
Прокълнатият да обича 🇧🇬
свободният - да обича."
Стефан Цанев
Щом си роден ти сред робска зараза,
знаеш ли как се обича? ...
Любов като от снежната пързалка 🇧🇬
щастлива, очарована и малка.
В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.
Ухае ми на скромно и на чисто, ...
От моето сърце 🇧🇬
изпълнени са те с любов безкрайна,
откраднах ги за теб от моето сърце,
но зная силата им е нетрайна.
Ако докоснат нежно твоята душа, ...