Mimoza20
122 results
Не ме тласкай любов да надничам
През затворени, тежки врати
От живота, без теб се отричам и
Спохождат, ме луди мечти.
Ти си блудница ходиш навред и ...
  764 
Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака, ...
  1577 
Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...
  1212 
Вечер пия с Боговете
Наливат ми от техните вина
Да мога, да забравя страховете
Повели ме към бездната сама.
Блажено ме поглеждат в очите ...
  1992 
Снахата ми изпрати телеграма...
Ела! Не мога да посрещна двама
Първо, ти, свекърво скъпа, мила
За тебе много съм се затъжила.
Свекърът да пази къщата голяма ...
  1007 
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...
  850 
Аз не броях години и наздравици
Не бях щастлива винаги с това
Срещах хора само с раници
Разменяхме най-искрени слова
Пътувах дълго през живота ...
  1049 
Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...
  581 
На двора посадих дръвчета
Лозите подредиха по две
Сега по тях щастливите връбчета
Се гушват от студени ветрове.
Това навярно е мотив да се разсмее ...
  1091 
Не бива да съм все нещастна
Да връщам спомени назад
На мъката да бъда съпричастна
Да не пребъде скръбният ми ад!
Трагичните несгоди изживявам ...
  1297 
Стремителна, дълбоко под водата
Невидима, готова за войната
Бойци на вахтата неспирно бдят
Вражески сигнали наблизо и кръжят.
Командирът строг, вглъбен ...
  749 
Толкоз много светове събрани
Помнят хората избрани
Как водят другите с хомот
Не пощадили ни един живот.
Мислите са в миналите векове ...
  1333 
Напусна ме светът чаровен
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва ...
  883 
Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
  658 
Сине мой, очите си изгледах
На портата приведена стоя
С майчината обич те отгледах
Сега неспирно тъжни дни броя!
Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо ...
  868 
Aз знaя...
Имa мaлко слънце, което
Изгрявa сaмо в твоите очи
Имa дaлечно момиче, което
Тъгувa сaмо зa тези лъчи! ...
  696 
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
  708 
Работа си търсят постоянно
В това време толкова нехайно
Нямат ни парички, ни късмет
Ех, веднъж да сложат дните в ред!
Тя учителка е по литература ...
  934 
Замина без да се сбогува
На фронта душата му тъгува
Оставил своя снимка и кокиче
Очакваше дете момиче.
Пътят си незнаен към смъртта поел ...
  793 
Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая. ...
  1327 
Обичат ни децата примирено
Гледат ни в очите възхитено
Бързат да се разделят с нас
Свободни от родителската власт!
Децата ни порастнали в мълчание ...
  739 
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...
  646 
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...
  884 
Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...
  760 
Бракът, тъжен се разплака
"Толкова години между вас се клатя"
Остаряхте вие сами, двамина
Дечицата забегнаха в чужбина!
Нашата приятелка като разбра ...
  462 
На разминаване в сънища - будни
Наранени, влюбени, тъжни и блудни
Протягаме ръце, чувствено бледни
Оставяме пътища за двама ни верни!
Докосваме чувства тревожни, сломени ...
  563 
Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи ...
  574 
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...
  494 
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...
  690 
Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
  1654 
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...
  541 
Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...
  409 
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
  514 
Заричам се, че в идващата есен
няма да те мисля - с песен.
Сънувам ли, явяваш се отсреща.
А аз вълнувам се дори от тази среща!
Старая се и търся все отплата. ...
  484 
Чакай ме, днес на Аравака,
Аз за там ще взема влака.
Да ме чакаш мила, моя!
Да прехвърлиш нещо твоя.
Ще закупя два билета ...
  415 
Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...
  515 
Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...
  521 
Научена да плува в морето!
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...
  519 
Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...
  439 
Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...
  561 
Random works
: ??:??