Fontaine
172 резултата
Със кал по челото препусках в полето,
но щом наближавах потоците бистри,
облаците мрачни, висящи от небето,
изплъзваха своите сълзи, толкоз чисти.
А моите ръце се приплъзваха към теб, ...
  425 
Лицето ми - море, полято с рифове,
очите ми са сини урагани,
а мислите напукано извиваха
думите, изречени през пяна.
Излезли през устата ми в музика, ...
  385 
Да бъде миг и всичко във безвремие
да смита, помитащо
тез облаци сиви, въздуха дето разпрат,
като сиво платно и извити като завеса,
покриваща очите ми, ...
  565 
Тичайки в имението, навлизах разбунтуван,
търсейки очите ти сред стаи и тераси,
със времето се борих, но не спрях да те жадувам,
превърнах се в часовник, но без пясък.
И как да те позная - тук, сред всичките маскирани, ...
  487 
Залепваха ми устните във твоите,
в морето мое ти пося си заливи
и пусна там дълбоко своите корени,
родили любовта - абсциса алена.
И още първия път щом ме прегърна, ...
  552 
Когато се влюбя, ще бъда различен,
ще правя нещата така, както искам,
с милувки ще галя аз мойто момиче,
тъй искрено и тъй чисто.
Защото до днес аз живях във илюзии, ...
  465 
*
Студена гора.
Погледнах през клоните -
плачещи птици.
*
  405 
И мръсен съм, и черно е лицето ми,
морето е в очите ми от плачене.
И никога добро в мен не е светело,
и черни гарвани все с мен са грачели.
И никога не ще забравя болката, ...
  647  15 
И ето, днес се завръщам във вкъщи,
сякаш вчера бе преди години
и за хляб аз отивах, но всъщност
във хамбара пак нямаше никой.
И ето, днес този спомен ненужен - ...
  466 
Цял живот от тактическа битка
с боен вик аз те търсех, не чу ли?
На полето пристъпвахме тихо
като две фигури в латрункули.
Аз съм с черните, чувствам вина, ...
  574 
Тази пъстро зелена Ирландия,
чувствах, че там отивам в забвение,
но аз срещнах там тази Саманта,
с изчервено лице от смущение.
Срамежливо изпитваща страх, ...
  841  17 
писана по един шедьовър на Yiruma
http://www.youtube.com/watch?v=rhN7SG-H-3k
Звукът от вибрациите на струните
се спускаше със нежност по клавишите,
ситуация, в която даже думите ...
  778 
Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто, ...
  507 
Денят от ябълки зелен,
народът уморен от жътва,
след нея ходех всеки ден
във топлата квартална кръчма.
Парици нямах, де да зайда? ...
  476 
Моряците по жлебовете пускаха веслата,
във бурята безжизнени стояха, като скулптури,
и мръсни, и раздрипани, и един на друг крещяха,
проклинайки съдбата, тази, дет` ги бе остъргала.
Не виждаха спасение на старата Галера, ...
  1107 
С пълна чаша вдигнал тост,
изправен гордо под асмата,
повдигащ онзи стар въпрос:
„Добри ли станаха вината?”
„Преливат в сладост, но са вкусни, ...
  758 
Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...
  751  16 
Във ритъма на салса и латино,
събличаща пред мене всяка дреха,
горчаща кат пленяващ вкус на вино,
под кожата ми търсеща утеха.
Кървяща, като семена от нар, ...
  1005  19 
Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце, ...
  824  19 
Коледа отново наближава.
Приказна, полирана във бяло.
Ние с нетърпение очакващи я,
пак да съедини ядрото в цяло.
Утре ще настъпи Бъдни вечер, ...
  954  12 
Стиховете пиша много бързо,
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.
Всъщност пиша, плача, после хлипам, ...
  452 
Като затворник в плет аз бях натирен,
опитващ да докосна твойта младост,
но старостта в тъга се беше свила,
не можех да позная що е радост.
Гласът ми пак е тих като преди, ...
  682  19 
Като вълна в море посята
се впусна тя с очи от грим прикрити,
към жертвата си - млад, красив, ридаещ
рибар, с очи от мъката прикрити.
Със пръсти му пробиваше косите ...
  467 
Във перлите на май, че и през юни,
представях си те топла, като пясък,
запален от горещите ми думи
кат огън лумнали - в очи от блясък.
Очи, които светят кат вулкани, ...
  882  14 
Защо не можеш пак да ме обичаш?
Омръзнаха ли моите пасквили,
с които галопирах всеки час
в душата ти, останала свенлива.
Защо не можеш в чувство да превърнеш ...
  696  11 
Над масите гласът си бе разпасал,
във стари мисли за живота тежък,
а погледът му от сълзи обрасъл
и бавно се надигаше копнежът,
за нея, тъй бленувана принцеса ...
  612  11 
Полето е сухо, гнила череша,
ствола й лепнещ от жълта сълза,
житата сънливо под нея се реят,
облечени в мирис на прясна трева.
Клоните съхнат, птица изстена ...
  529  14 
Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...
  816 
Светът е жито, тъй ронлив,
намокрен в сухи класове,
увяхващи под полъх сив
на съхнещите светове.
Които бавно в мен разливат ...
  1494 
Мечтите с теб сега са прах -
забити в мен като смола,
отново сам - полепнал в страх,
самотен кошер без пчела.
Дали бях сляп? Това не знам, ...
  568 
Замъкът е място за охолство,
където се претръпва от вълнение,
но тъй като съм влюбен и съм в робство
насън творих мечтите във имение.
Където с топлина да те обгръщам, ...
  505  10 
Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно ...
  545 
Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...
  554  10 
Под слънцето във падналите сенки
лозята се оплискваха - лениво.
Берачите изтръгваха ги нежно -
картина на движение красиво.
Залепяха им пръстите в зелено, ...
  758  10 
Има пещери, които нощем светят,
но в тъмното се лута - денем моето сърце,
и след като душата през изгрева залезе,
витражът ще е цветен, очите ми - и те.
Защото бледа сянка сега аз бях на онзи, ...
  656  13 
Кристалното небе миришеше на течност,
поглъщаше птиците във бяла чистота,
а черното по мене говореше за грешност,
шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.
Жълтото изостри се - във сиво се превърна, ...
  566  17 
В живота си не вкусил капка вино,
по кожата му лепнещ вкус на бира,
а в погледа му нямаше красиво,
"не съм пиян" - повтарящ, без да спира.
И на шията избиваше червено, ...
  675  20 
Въздухът тежеше от вълнение,
мастилено се връщах към живота.
Гневът преля в стон благоговение,
избърса ми сълзите по челото.
Горчилката превърна се във сладост, ...
  713  19 
Сълзите и - попарваха душата,
усмивките се рееха във блато,
от спазъм потреперваха ногата,
косата се разливаше кат злато.
Изкачваше с усилие баири ...
  497 
Сърцето почерняваше от гнилост,
поникваща от нейната презрителност,
мечтаеше единствено за близост
и чакаше едната положителност.
Прокапяха и мислите от старост - ...
  909  24 
Предложения
: ??:??