elenabili
297 резултата
На прашната арена
застива тишината.
Разсънващо се време
изостря пипалата си.
Тълпата е готова. ...
застива тишината.
Разсънващо се време
изостря пипалата си.
Тълпата е готова. ...
648
13
Иззад острите пръсти на зимния ден
се заражда копнежът за лято.
Ти раждаше вяра –
всъщност раждаше мен
в онзи петък. И заедно плакахме. ...
се заражда копнежът за лято.
Ти раждаше вяра –
всъщност раждаше мен
в онзи петък. И заедно плакахме. ...
559
10
Поисках да те нарисувам.
Чертичка, две. Сърцето – изпотъпкано.
Не те разбирам. Как ли се купува
душа, която да обича въпреки?
Не исках да ти се натрапвам. ...
Чертичка, две. Сърцето – изпотъпкано.
Не те разбирам. Как ли се купува
душа, която да обича въпреки?
Не исках да ти се натрапвам. ...
940
1
10
Някой зимен ден, някога -
щом настъпи годината,
ще отпраша към лятото
със калинки в косите си.
Ще ми махне пазарчето. ...
щом настъпи годината,
ще отпраша към лятото
със калинки в косите си.
Ще ми махне пазарчето. ...
949
14
Някаква илюзия за път.
Път, след който нищо не остава.
Имаш ли спирачки да те спрат
да не настъпиш старата си рана?
И имаш ли очи да се кълнеш, ...
Път, след който нищо не остава.
Имаш ли спирачки да те спрат
да не настъпиш старата си рана?
И имаш ли очи да се кълнеш, ...
761
11
Отдавна – още в Стария завет –
Ной казвал е да влизаме по двама.
Животът ни не е филийка с мед.
И даже не е ред кардиограми.
И ако нямаш близък, брат и род, ...
Ной казвал е да влизаме по двама.
Животът ни не е филийка с мед.
И даже не е ред кардиограми.
И ако нямаш близък, брат и род, ...
664
21
Не искам да запомня светлината ти -
онази – през окото на ключалката.
Пращи вината и се впиват пипалата й
в остатъка от спомена. От малкото,
в което се превърна пред очите ми, ...
онази – през окото на ключалката.
Пращи вината и се впиват пипалата й
в остатъка от спомена. От малкото,
в което се превърна пред очите ми, ...
863
7
Този град обеща краткосрочно залитане
и изплете на всеки по тънко въже.
А нощта е светулчена – иска ли питане -
в червени фенери просветват мъже.
Градът се разсънва от снощен запой. ...
и изплете на всеки по тънко въже.
А нощта е светулчена – иска ли питане -
в червени фенери просветват мъже.
Градът се разсънва от снощен запой. ...
809
14
Стига вече със тия полемики!
Все говорим, а нищо не казваме.
Мислим, че уплътняваме времето,
а пък то неуморно ни гази.
Искам днес да мълчим. Все едно ми е, ...
Все говорим, а нищо не казваме.
Мислим, че уплътняваме времето,
а пък то неуморно ни гази.
Искам днес да мълчим. Все едно ми е, ...
593
18
Някой веднъж обеща ми поема,
обаче се скри в стиховете си.
Не ми се говори по болната тема –
„Как се сбогуват поетите”.
Този надраска със устни в сърцето ми: ...
обаче се скри в стиховете си.
Не ми се говори по болната тема –
„Как се сбогуват поетите”.
Този надраска със устни в сърцето ми: ...
519
13
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов ...
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов ...
728
1
15
Живееш в друг живот. И в друга песен.
Във моята се пее за търпимост.
Във твоя свят на мен не ми е лесно.
За тебе моят свят е непростим.
Ти плисваш пред очите ми смеха си. ...
Във моята се пее за търпимост.
Във твоя свят на мен не ми е лесно.
За тебе моят свят е непростим.
Ти плисваш пред очите ми смеха си. ...
514
5
Той каза:
„Ако някога от мен си тръгнеш,
ще седна в епицентъра на всички трусове,
ще поведа парада на надеждите излъгани
ще пробия с гръм небето и ще го разкъсам. ...
„Ако някога от мен си тръгнеш,
ще седна в епицентъра на всички трусове,
ще поведа парада на надеждите излъгани
ще пробия с гръм небето и ще го разкъсам. ...
549
3
Requiem for today
The shirt of a beggar
is worn out and muddy.
The rain is transparent.
It’s raining since Sunday. ...
The shirt of a beggar
is worn out and muddy.
The rain is transparent.
It’s raining since Sunday. ...
910
3
Аз имам си криле от южен вятър
и сънища, в които съм високо.
Преди да ме обрули хладината,
в просъница дочувам нечий тропот.
И литвам през просото като птиче - ...
и сънища, в които съм високо.
Преди да ме обрули хладината,
в просъница дочувам нечий тропот.
И литвам през просото като птиче - ...
780
13
С теб бягахме в различни коловози
в един живот, за който нямам памет.
За който нямах сили. А във този
за теб си спомням в сънищата само.
Сънувах те. Катереше балкони ...
в един живот, за който нямам памет.
За който нямах сили. А във този
за теб си спомням в сънищата само.
Сънувах те. Катереше балкони ...
697
12
Ти все си си същият. Никаква разлика.
Един безнадежден мечтател.
Сърцето, домът ти, очите ти – празни са.
И още очакваш Жената.
И още я викаш, планираш, подреждаш, ...
Един безнадежден мечтател.
Сърцето, домът ти, очите ти – празни са.
И още очакваш Жената.
И още я викаш, планираш, подреждаш, ...
702
10
Аз сигурно сънувам. Няма начин
наяве все да ми е затъмнено.
Изскачат ми оттук-оттам палачи,
но вече свикнах. И си имам мнение.
А щом е сън, навярно е кошмарен- ...
наяве все да ми е затъмнено.
Изскачат ми оттук-оттам палачи,
но вече свикнах. И си имам мнение.
А щом е сън, навярно е кошмарен- ...
593
11
В това поле сред рози и иглики
защо допусках всеки да нахълта,
да къса рози без въобще да пита
с гримаса във червено-жълто?
Засаждах рози и бодли опитомявах, ...
защо допусках всеки да нахълта,
да къса рози без въобще да пита
с гримаса във червено-жълто?
Засаждах рози и бодли опитомявах, ...
487
8
Днес светът ми е облачен.
Без дъждове.
Само облаци – едри и купести.
Как да пееш на птици в такова небе?
Как да влееш живот на минутите? ...
Без дъждове.
Само облаци – едри и купести.
Как да пееш на птици в такова небе?
Как да влееш живот на минутите? ...
440
9
Животът ми щом се замисли над плана си пъклен –
да ми скрие деня пред света, лицемерно притихнал,
някой в тъмното пали узрели звезди като въглени
и танцува отгоре им вечер, докато се усмихна.
Някой къса листата и ги ниже в косите ми вечер, ...
да ми скрие деня пред света, лицемерно притихнал,
някой в тъмното пали узрели звезди като въглени
и танцува отгоре им вечер, докато се усмихна.
Някой къса листата и ги ниже в косите ми вечер, ...
617
16
Този град диша в кръвта ми
откак се помня.
И прекроява съня ми
на бездомник.
Вървя по петите му ...
откак се помня.
И прекроява съня ми
на бездомник.
Вървя по петите му ...
358
7
"Бай Георги има тъжни рамене.
Но псува...и тъгата си изправя."
Камелия Кондова
Бай Георги мисли като мъж.
И като мъж до дъно пие. ...
Но псува...и тъгата си изправя."
Камелия Кондова
Бай Георги мисли като мъж.
И като мъж до дъно пие. ...
1123
21
Не по твоя вина си заминах.
Не по твоя вина си мълчах.
Ти си моят некръвен роднина.
Аз съм твоят отдавнашен смях.
Ти мълчиш. ...
Не по твоя вина си мълчах.
Ти си моят некръвен роднина.
Аз съм твоят отдавнашен смях.
Ти мълчиш. ...
567
9
Как да съм силна, когато съм толкова слаба,
че щом се зарадвам, усмивката става на пушек,
който прегръща с вълнисти ръце, и ме дави,
докато изчезна в тюрбана му лек и въздушен.
И как да съм силна, когато съм толкова слаба, ...
че щом се зарадвам, усмивката става на пушек,
който прегръща с вълнисти ръце, и ме дави,
докато изчезна в тюрбана му лек и въздушен.
И как да съм силна, когато съм толкова слаба, ...
564
12
Ти не си се предавал.
Само даде на другите пример
как не трябва да правят, когато умрат боговете им.
И не си обещавал
да приемеш реалност гримирана. ...
Само даде на другите пример
как не трябва да правят, когато умрат боговете им.
И не си обещавал
да приемеш реалност гримирана. ...
658
16
Разбира се, това се случва с всички:
умора, скука и така нататък.
Любов е първо. След това - в кавички.
Накрая се закотвяш във ината си.
Понякога ти светва за момент, ...
умора, скука и така нататък.
Любов е първо. След това - в кавички.
Накрая се закотвяш във ината си.
Понякога ти светва за момент, ...
507
9
"Какво е, всъщност, лятото, какво е-
един сезон, във който мен ме няма..." Иван Вълев
Какво е, всъщност, лятото, какво е –
един сезон, във който се завръщам,
изтривам със ръка сълзите твои ...
един сезон, във който мен ме няма..." Иван Вълев
Какво е, всъщност, лятото, какво е –
един сезон, във който се завръщам,
изтривам със ръка сълзите твои ...
1687
14
Виждам, че си мечтател
и романтичен.
Разглеждам те щателно –
неприлично.
Казват, че на теория ...
и романтичен.
Разглеждам те щателно –
неприлично.
Казват, че на теория ...
586
3
Дочувам приближаващата старост
в гласа на съкрушеното пиано
и в глухата молитва на китара.
А зимата в косите ми катранени
разказвa черно-белите си спомени. ...
в гласа на съкрушеното пиано
и в глухата молитва на китара.
А зимата в косите ми катранени
разказвa черно-белите си спомени. ...
470
6
Пресякоха се грапавите линии
на младите ни длани.
Смехът ми отлежава в синьото
на погледа ти бавен.
Раздадохме си светли думи ...
на младите ни длани.
Смехът ми отлежава в синьото
на погледа ти бавен.
Раздадохме си светли думи ...
594
14
Той се влага докрай – до ръба на смеха
и по същия ръб се прибира.
И претърсва душата си с хъс и замах -
до троха, до лула и до бира.
А когато нощта затанцува едва, ...
и по същия ръб се прибира.
И претърсва душата си с хъс и замах -
до троха, до лула и до бира.
А когато нощта затанцува едва, ...
1467
11
С риза протрита,
без дъждобран,
с подметки изтрити
и с глас разпилян,
забравил молитва, ...
без дъждобран,
с подметки изтрити
и с глас разпилян,
забравил молитва, ...
537
7
Все към огъня гледам
в декемврийската вечер.
А навън е поледица.
Всеки огън – обречен.
И мечтая за после – ...
в декемврийската вечер.
А навън е поледица.
Всеки огън – обречен.
И мечтая за после – ...
475
5
Дълго чаках деня – знаменития ден,
в който с боси очи можем пак да се срещнем.
Но сега пък тъга се присламчва във мен -
бледожълта тъга – със майсторлъка на вещица.
Ти говориш ми май. Аз не чувам дори. ...
в който с боси очи можем пак да се срещнем.
Но сега пък тъга се присламчва във мен -
бледожълта тъга – със майсторлъка на вещица.
Ти говориш ми май. Аз не чувам дори. ...
1165
16
Парадокс ли е как все броях еднотипните дни,
а в кръвта ми се гърчеше вярата - сякаш малария?
Всеки изгрев ме гледаше с уж непокварни очи,
всеки нов ден измиваше мръсните длани на стария.
И не мислех дори да си търся убежище в мен – ...
а в кръвта ми се гърчеше вярата - сякаш малария?
Всеки изгрев ме гледаше с уж непокварни очи,
всеки нов ден измиваше мръсните длани на стария.
И не мислех дори да си търся убежище в мен – ...
662
8
Закичи ми звезда, от най-светлите,
дето зреят в откраднато време.
Всяка завист, обида и клетва
да минава на пръсти край мене.
Приближи ми небето до устните - ...
дето зреят в откраднато време.
Всяка завист, обида и клетва
да минава на пръсти край мене.
Приближи ми небето до устните - ...
895
16
Едно въже сред пламъци и дим,
а в края му – стъпало по-нагоре.
В мига, във който мен ме заболи -
хвърли ми дума – да охлажда огън.
И, ако трябва, удари до кръв ...
а в края му – стъпало по-нагоре.
В мига, във който мен ме заболи -
хвърли ми дума – да охлажда огън.
И, ако трябва, удари до кръв ...
653
9
Да беше живот като пищна девойка на Рубенс -
да тече изобилно по вените зрял, пълнокръвен,
а пък той се е свил като празна, изстискана туба
и порязва ръцете със свойте безмилостни ръбове.
То да беше живот като статуя от Ренесанса – ...
да тече изобилно по вените зрял, пълнокръвен,
а пък той се е свил като празна, изстискана туба
и порязва ръцете със свойте безмилостни ръбове.
То да беше живот като статуя от Ренесанса – ...
906
10
Ти все още не знаеш за нея. Тя се мери с коралите –
несравнимо е цветна във свойте дълбоки води.
Често кипва кръвта й и вечеря сама с канибалите
или гази сред остри стъкла с побелели пети.
Ти не знаеш за нея. Тя се ражда наравно с кометите ...
несравнимо е цветна във свойте дълбоки води.
Често кипва кръвта й и вечеря сама с канибалите
или гази сред остри стъкла с побелели пети.
Ти не знаеш за нея. Тя се ражда наравно с кометите ...
1324
37
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
