elenabili
297 резултата
Изгубих си ревностно пазена тайна –
каишката тихо прегриза.
Моята тайна не беше случайна –
не я демонстрирах отблизо.
Тъмнее потаен остатък от залеза – ...
каишката тихо прегриза.
Моята тайна не беше случайна –
не я демонстрирах отблизо.
Тъмнее потаен остатък от залеза – ...
558
4
780
2
Не чакай да ти кажа кой да бъдеш.
Отдавна всички рицари измряха.
Циничното ни време ги пропъди.
Уж бяха силни. Бяха и не бяха.
И ти си рицар – някъде отвътре. ...
Отдавна всички рицари измряха.
Циничното ни време ги пропъди.
Уж бяха силни. Бяха и не бяха.
И ти си рицар – някъде отвътре. ...
1482
21
Подкупва ме със синята си тайна
това море, което често плаче,
будува и трепери до безкрайност.
А никой не е бил така прозрачен.
И никой не е бил така потаен, ...
това море, което често плаче,
будува и трепери до безкрайност.
А никой не е бил така прозрачен.
И никой не е бил така потаен, ...
1007
1
21
Толкова тихо е...Тихо и мокро.
Цялата вечер валя ли, валя.
Горе, на градските улични покриви,
леко облегната дреме мъгла.
Дишат паветата чисто спокойствие. ...
Цялата вечер валя ли, валя.
Горе, на градските улични покриви,
леко облегната дреме мъгла.
Дишат паветата чисто спокойствие. ...
622
9
Той бе доволен. Истински доволен,
защото притежаваше небето,
един кашон и два-три стари стола –
и всичките събираше в сърцето си.
Бе свикнал да живее на открито. ...
защото притежаваше небето,
един кашон и два-три стари стола –
и всичките събираше в сърцето си.
Бе свикнал да живее на открито. ...
617
24
Питах – никой не знае къде е зеленото.
Наръч втренчени погледи, страх и мълчание.
Обрисувана с татуси снежни поледица -
бяла, плашещо бяла –да загубиш съзнание.
***** ...
Наръч втренчени погледи, страх и мълчание.
Обрисувана с татуси снежни поледица -
бяла, плашещо бяла –да загубиш съзнание.
***** ...
662
14
Сънувах някаква камара паразити,
превръщащи душата ми във суша.
Ти казваш, че си бил против сълзите,
но някак си отказвам да те слушам.
Не се надявай пак да ме усмихнеш - ...
превръщащи душата ми във суша.
Ти казваш, че си бил против сълзите,
но някак си отказвам да те слушам.
Не се надявай пак да ме усмихнеш - ...
538
1
Съдбата разделя земята на щастия.
А ние все нещо ковем с ум и сила,
все търсим да влезем в дълбоките пластове
на чужди души – като в своя квартира,
да трупаме страх, ядове и комплекси. ...
А ние все нещо ковем с ум и сила,
все търсим да влезем в дълбоките пластове
на чужди души – като в своя квартира,
да трупаме страх, ядове и комплекси. ...
683
11
Признавам ти сега, че съм нещастна -
причина и виновен се намират.
И вятърът дори е съпричастен -
кротува и по ъглите се свира.
И ние с теб мълчим – дълбоко тихи ...
причина и виновен се намират.
И вятърът дори е съпричастен -
кротува и по ъглите се свира.
И ние с теб мълчим – дълбоко тихи ...
623
3
7
Риба съм и ще остана до последно.
В очите ми живеят водопади.
Под камък и под мисъл сухоземна
не дишам и във сушата не вярвам.
И, свикнала да плувам на дълбоко, ...
В очите ми живеят водопади.
Под камък и под мисъл сухоземна
не дишам и във сушата не вярвам.
И, свикнала да плувам на дълбоко, ...
464
4
Когато вятърът засвири през стъклата,
наострям сетива, за да послушам.
Във зимите на жаркото ми лято
любимата ми книга е отдушник.
И чувам времето, пълзящо по ръцете. ...
наострям сетива, за да послушам.
Във зимите на жаркото ми лято
любимата ми книга е отдушник.
И чувам времето, пълзящо по ръцете. ...
1020
15
Все някъде тук ме намираше спомена.
Отмятах от челото кичур мъгла
и дълго държах си очите отворени.
Каква щях да бъда, каква съм била...
Все някъде тук дълго пощех мечтите си ...
Отмятах от челото кичур мъгла
и дълго държах си очите отворени.
Каква щях да бъда, каква съм била...
Все някъде тук дълго пощех мечтите си ...
599
9
"Добре де, предизвиквам те, море -
къде е той - очаквам да ми кажеш."
Галена Воротинцева
Добре де, предизвиквам те, море –
кажи ми, подскажи поне къде е! ...
къде е той - очаквам да ми кажеш."
Галена Воротинцева
Добре де, предизвиквам те, море –
кажи ми, подскажи поне къде е! ...
629
7
Не съм те начертала в паметта си,
за да поникваш нагло като плевел,
когато нещо ненадейно ме изплаши
или безхитростно напомни ми за тебе!
Оставяш отпечатък – ситна прах – ...
за да поникваш нагло като плевел,
когато нещо ненадейно ме изплаши
или безхитростно напомни ми за тебе!
Оставяш отпечатък – ситна прах – ...
855
12
Ти знаеш ли как се обича жена,
дето толкова пъти е падала,
че е кръстила с галено име пръстта
и мечтае, мечтае за клада?
Тя измисля за тебе добри имена ...
дето толкова пъти е падала,
че е кръстила с галено име пръстта
и мечтае, мечтае за клада?
Тя измисля за тебе добри имена ...
1334
1
29
Танцува вятърът пустинен наобратно,
зарива с пясъци утъпкания път.
Сега какво съм? Само тъжен кактус.
Отдавна дъждове тук не валят.
А аз раста, но сякаш без посока. ...
зарива с пясъци утъпкания път.
Сега какво съм? Само тъжен кактус.
Отдавна дъждове тук не валят.
А аз раста, но сякаш без посока. ...
1093
21
Обичай ме –
див синчец от поляните,
избуял и разцъфнал в очите ти.
Като свиден и прелестен накит,
неръждясал наравно с годините. ...
див синчец от поляните,
избуял и разцъфнал в очите ти.
Като свиден и прелестен накит,
неръждясал наравно с годините. ...
690
14
Ще отмия петната от страх по лицето ти.
Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.
Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти
преоблечени дяволи с ненаситни уста.
Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала – ...
Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.
Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти
преоблечени дяволи с ненаситни уста.
Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала – ...
775
19
Ти помниш ли – когато бе дете,
светът ухаеше на обич и канела.
И искаше по-бързо да растеш,
а мислите ти бяха чисто бели.
И възрастният беше великан, ...
светът ухаеше на обич и канела.
И искаше по-бързо да растеш,
а мислите ти бяха чисто бели.
И възрастният беше великан, ...
4006
40
Когато съм вълчица, мога много -
да счупя с челюст златната среда,
да стъпя боса насред лумнал огън,
да не изпитвам страх и жал или вина
към тези, дето стават лесна плячка, ...
да счупя с челюст златната среда,
да стъпя боса насред лумнал огън,
да не изпитвам страх и жал или вина
към тези, дето стават лесна плячка, ...
642
9
Отдавна вече ти не ме изслушваш.
А аз съм изтъкана от безумия -
една населена от таласъми къща,
която чака свойте пълнолуния,
Дочака ли ги – се вселява в мислите. ...
А аз съм изтъкана от безумия -
една населена от таласъми къща,
която чака свойте пълнолуния,
Дочака ли ги – се вселява в мислите. ...
536
15
Изваля се Декември. Притихна.
Набраздени от белия сняг,
кротки улици, шепот завихрили,
ме зоват да се спусна по тях.
Да открия смеха на липата, ...
Набраздени от белия сняг,
кротки улици, шепот завихрили,
ме зоват да се спусна по тях.
Да открия смеха на липата, ...
2768
21
Стената е безмилостно висока -
краката ми се гънат уморени
нагоре, а пък всъщност без посока,
към бездната на свършващото време.
Пълзя и отброявам стъпалата, ...
краката ми се гънат уморени
нагоре, а пък всъщност без посока,
към бездната на свършващото време.
Пълзя и отброявам стъпалата, ...
629
21
Когато аз те срещнах ...беше лято.
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете ...
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете ...
570
12
Ето какво предизвика у мен:
прясна следа от изтрита взаимност.
Корен квадратен от скучния ден,
който със теб изравняваш по смисъл.
Къс, изкривен и неточен цитат ...
прясна следа от изтрита взаимност.
Корен квадратен от скучния ден,
който със теб изравняваш по смисъл.
Къс, изкривен и неточен цитат ...
607
9
Бях високо над мен и наивно посаждах доверие
даже в почви, които не раждат ни цвят, нито плод.
Сядах после на припек и заспивах блажено,
и изгарях, ала сляпо си мислех, че във тоя живот
все накрая ще дойде от вдън земя някой ...
даже в почви, които не раждат ни цвят, нито плод.
Сядах после на припек и заспивах блажено,
и изгарях, ала сляпо си мислех, че във тоя живот
все накрая ще дойде от вдън земя някой ...
1583
8
Леки пръсти. Надиплена грация.
Щипка ноти. Пресипнал Шопен.
Малко гордост, отдавна прекрачена
в две зеници със място за мен.
Пълна стая сърца с двойно дъно – ...
Щипка ноти. Пресипнал Шопен.
Малко гордост, отдавна прекрачена
в две зеници със място за мен.
Пълна стая сърца с двойно дъно – ...
1371
12
Треперят и хапят очите ми –
тъй сякаш са с бяс заразени.
Мечтата ми – днес разнебитена-
нахъсано пееше с времето,
по детски уверена, важна... ...
тъй сякаш са с бяс заразени.
Мечтата ми – днес разнебитена-
нахъсано пееше с времето,
по детски уверена, важна... ...
1000
13
Глухите, светнали улици
остро приличат на морски.
Стъпвам по тях, а катурват се
пътьом тръпчиви въпроси
за хора, цветя и приятели, ...
остро приличат на морски.
Стъпвам по тях, а катурват се
пътьом тръпчиви въпроси
за хора, цветя и приятели, ...
677
20
Той като плодов храст примамва,
ала е строго забранен като абсент.
Люти в очите ми, но те припламват
напук на моите алергии и мен.
А аз съм алергична до припадък ...
ала е строго забранен като абсент.
Люти в очите ми, но те припламват
напук на моите алергии и мен.
А аз съм алергична до припадък ...
771
20
Когато есенен сарказъм ме събори
и сух цинизъм тайничко отгледам,
когато отеснее моят свят за хората -
сънувам, детство мое, че те срещам.
А ти цъфтиш – с кайсиеви къдрици ...
и сух цинизъм тайничко отгледам,
когато отеснее моят свят за хората -
сънувам, детство мое, че те срещам.
А ти цъфтиш – с кайсиеви къдрици ...
767
20
Тръстиката с тънките пръсти
с носталгия свири Шопен.
И летният ден, от невръстен,
със нейните песни расте.
Превива се старата Пролет ...
с носталгия свири Шопен.
И летният ден, от невръстен,
със нейните песни расте.
Превива се старата Пролет ...
788
14
Не знам защо те чаках
с наивност на русалка.
Останах във играта
с един играч по-малко.
Притича като лято, ...
с наивност на русалка.
Останах във играта
с един играч по-малко.
Притича като лято, ...
749
13
Фатална стълба вие се към бара,
убежищно притворил пак врати.
Там нощем се събират - да забравят -
полу-готови за живота си души.
Минорна музика разкъсва съпротиви ...
убежищно притворил пак врати.
Там нощем се събират - да забравят -
полу-готови за живота си души.
Минорна музика разкъсва съпротиви ...
1164
19
Ако можех да приличам на река,
която, без да иска сякаш, изненадва,
не бих била добра, не бих била!
А бих те влюбила във мене незабавно.
Преплувала бих свойте дълбини, ...
която, без да иска сякаш, изненадва,
не бих била добра, не бих била!
А бих те влюбила във мене незабавно.
Преплувала бих свойте дълбини, ...
908
17
В листата на кестена скрити,
въздишат и дъжд ги не стига
тринадесет нежно - нефритени,
опушени, вчерашни мига.
Улавят звукът на безбрежното. ...
въздишат и дъжд ги не стига
тринадесет нежно - нефритени,
опушени, вчерашни мига.
Улавят звукът на безбрежното. ...
701
17
Нощем пеят Цикладите.
А гласът им се сгъва
и разтваря в прохладата.
После нищо не струва.
Аз сънувам балади – ...
А гласът им се сгъва
и разтваря в прохладата.
После нищо не струва.
Аз сънувам балади – ...
702
12
Аз шиех черга от бял пух и вплитах
земната пръст с топлината и солите.
Кога и да минеш по нея – да литваш,
но пак да достигаш до своите корени.
Чергата стана по-чиста от изповед. ...
земната пръст с топлината и солите.
Кога и да минеш по нея – да литваш,
но пак да достигаш до своите корени.
Чергата стана по-чиста от изповед. ...
882
21
Заради ужас от настъпващото утре,
те виждах само в розово - лилаво.
И чудя се с какво ли ме подкупи,
че не видях в сеното даже стръкче плява.
Водите, във които плувах, бяха мътни. ...
те виждах само в розово - лилаво.
И чудя се с какво ли ме подкупи,
че не видях в сеното даже стръкче плява.
Водите, във които плувах, бяха мътни. ...
804
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
