elenabili
297 резултата
Събираш стотици писма всеки ден, със молби за надежда.
Някой паднал зад борда, a друг някой пък търсещ уют.
Един пише редовно, друг пък - в нужда за тебе се сеща.
Пишем. Тайно и явно. И си търсим за съвест - приют.
И аз пиша. Събирам писмата и... от срам ги изгарям на пепел. ...
Някой паднал зад борда, a друг някой пък търсещ уют.
Един пише редовно, друг пък - в нужда за тебе се сеща.
Пишем. Тайно и явно. И си търсим за съвест - приют.
И аз пиша. Събирам писмата и... от срам ги изгарям на пепел. ...
571
8
Виждам пресните стъпки по позната пътека.
Шамаросва ме крокият поглед на влюбен.
Смисълът ридае, уязвимо разсъблечен.
Ако отмина твоя дом и той ще се загуби.
Две линии на разговор текат на два езика. ...
Шамаросва ме крокият поглед на влюбен.
Смисълът ридае, уязвимо разсъблечен.
Ако отмина твоя дом и той ще се загуби.
Две линии на разговор текат на два езика. ...
503
4
Безсъние. А споменът ме носи на ръцете си.
Станиолени дворци и смях. Надвиснал дракон...
И Вавел! Поляците го носят във сърцето си.
И за разкош - Шопен. Намирам се във Краков.
Спускам се по релсите на запад. Без прегради. ...
Станиолени дворци и смях. Надвиснал дракон...
И Вавел! Поляците го носят във сърцето си.
И за разкош - Шопен. Намирам се във Краков.
Спускам се по релсите на запад. Без прегради. ...
525
9
Навярно, побеляла като вятър,
в очакване на по-добрия свят,
когато мисля, че си ми понятен,
а ти ще си отдавна непознат,
тогава ще заспивам със албуми, ...
в очакване на по-добрия свят,
когато мисля, че си ми понятен,
а ти ще си отдавна непознат,
тогава ще заспивам със албуми, ...
670
11
"...високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни"
Евтим Евтимов
В равнината смърди на дребнавост. ...
над завист и обида,
над дребните сплетни"
Евтим Евтимов
В равнината смърди на дребнавост. ...
759
23
Тя е общувала малко. Не знае за лустрото.
Затова и разбира човека с налучкване.
А ядрото на нейните смачкани чувства
е пожарено-топло и копнее за случване.
Тя докачлива е и е винаги крехка, ...
Затова и разбира човека с налучкване.
А ядрото на нейните смачкани чувства
е пожарено-топло и копнее за случване.
Тя докачлива е и е винаги крехка, ...
642
8
Избълвало отрова срещу птиците,
едно небе, с претенции да приютява,
видя ги да се бесят върху жиците.
Просторът е жесток. Обезлюдява.
Излизаш вън, уж изгрева да глeдаш. ...
едно небе, с претенции да приютява,
видя ги да се бесят върху жиците.
Просторът е жесток. Обезлюдява.
Излизаш вън, уж изгрева да глeдаш. ...
775
26
"Вали. Аз плача в телефонната кабина.
Чакам да ме стопли твоят глас.
Заето отговаря. Ненужни спомени
нахлуват като мраз..."
Очаквах дълго. Чак ръката се набръчка. ...
Чакам да ме стопли твоят глас.
Заето отговаря. Ненужни спомени
нахлуват като мраз..."
Очаквах дълго. Чак ръката се набръчка. ...
832
22
Тези думи са лесни за слушане.
Не бодат. И миришат на лайка.
Наркотик за душите запушени.
Не болят. Не оставят утайка.
Тези думи - безплътно-балонени, ...
Не бодат. И миришат на лайка.
Наркотик за душите запушени.
Не болят. Не оставят утайка.
Тези думи - безплътно-балонени, ...
687
18
Аз го срещнах на прага на моето счупено щастие.
Със лице на поет, с дъх на сладостни диви къпини.
Със бездънни очи, от онези - полудиво горящите.
Без истории стари, без адрес, без обвързващо име.
Бях разсипала волята някъде. Не успях да отмина ...
Със лице на поет, с дъх на сладостни диви къпини.
Със бездънни очи, от онези - полудиво горящите.
Без истории стари, без адрес, без обвързващо име.
Бях разсипала волята някъде. Не успях да отмина ...
808
23
Все още вярваш във онази Жулиета.
Не си Ромео - имай ясното съзнание!
Не помниш името ми и за Нея са лалетата.
За Жулиета - твойто вечно оправдание.
За Жулиета - твойта скрито-явна рана, ...
Не си Ромео - имай ясното съзнание!
Не помниш името ми и за Нея са лалетата.
За Жулиета - твойто вечно оправдание.
За Жулиета - твойта скрито-явна рана, ...
514
8
"В два през нощта не запяват щурците -
тежко безсъние мъчи, сърце!
Ръцете - заровени нейде в косите
(на твоето рамо пиляха се те)."
- Halinor (Тони Пашова) ...
тежко безсъние мъчи, сърце!
Ръцете - заровени нейде в косите
(на твоето рамо пиляха се те)."
- Halinor (Тони Пашова) ...
997
21
Пропукаха се чашите без теб.
В голяма къща - калпав дом, изгнивам.
На сгърчена утайка от кафе
претърсвам линиите. Пак. За твойто име.
И слънцето, забравило за мен, ...
В голяма къща - калпав дом, изгнивам.
На сгърчена утайка от кафе
претърсвам линиите. Пак. За твойто име.
И слънцето, забравило за мен, ...
801
11
Уязвимо платно на художник
е моят съзнателен път.
Да рисуваш портрети е сложно.
И боите смълчани болят.
А нюансите тихо заспиват. ...
е моят съзнателен път.
Да рисуваш портрети е сложно.
И боите смълчани болят.
А нюансите тихо заспиват. ...
699
12
Изсъхна коминът на старата къща.
Преляха тревите. Вратата изгърбена
чака приведена моето връщане.
Заспали кепенци, прозорци изкъртени
примигват и носят вода във съня ми ...
Преляха тревите. Вратата изгърбена
чака приведена моето връщане.
Заспали кепенци, прозорци изкъртени
примигват и носят вода във съня ми ...
1383
25
Несретница!
Сама съм си виновна!
Издигах кули на въздушни обещания.
И търсех кестени в шушулчици безплодни.
Прохождах. Но на мними разстояния. ...
Сама съм си виновна!
Издигах кули на въздушни обещания.
И търсех кестени в шушулчици безплодни.
Прохождах. Но на мними разстояния. ...
677
9
Вземи си раницата, пълна с суета.
Със мен граничат всичките табута.
И в центъра на хорската мълва
се подвизавам тиха и нечута.
В Земята срина самоделната ми черква - ...
Със мен граничат всичките табута.
И в центъра на хорската мълва
се подвизавам тиха и нечута.
В Земята срина самоделната ми черква - ...
1593
3
19
Не ми разваляй, моля те, пейзажа.
Разчупвам мисленето си, когато фантазирам.
И искам всичките клишета да размажа
като мухи, нахално пиещи от моята чиния.
А ти обичаш светнатите лампи ...
Разчупвам мисленето си, когато фантазирам.
И искам всичките клишета да размажа
като мухи, нахално пиещи от моята чиния.
А ти обичаш светнатите лампи ...
782
4
Колко тихо е! Сякаш покръстване!
Обли облаци нижат синджири.
Бавен вятър изтича през пръстите.
Някой Моцарт на себе си свири.
Колко светло е! Сякаш възкръсване! ...
Обли облаци нижат синджири.
Бавен вятър изтича през пръстите.
Някой Моцарт на себе си свири.
Колко светло е! Сякаш възкръсване! ...
813
23
Ще те деля като жито от плява
аз от хищния смях на мъглите.
Ще те нося в пазвата си отляво
и във мократа плът на очите.
Ще те гледам. ...
аз от хищния смях на мъглите.
Ще те нося в пазвата си отляво
и във мократа плът на очите.
Ще те гледам. ...
1421
10
Във костите тъгата се промъква.
С много влага. Равна на отрова.
И всичките ми изгреви потъпква.
Ще ми запалиш ли изгрев отново?
Донеси цепеница, събери ми жарта ...
С много влага. Равна на отрова.
И всичките ми изгреви потъпква.
Ще ми запалиш ли изгрев отново?
Донеси цепеница, събери ми жарта ...
638
13
Нарисувай ми изгрев! Нарисувай ми ден!
Мойте залези кухи са и безсолни съвсем!
Мойте нощи са парещи като пъкъл и срам!
С твойте бели ръце - нарисувай ми храм!
Нарисувай ми стая! Нарисувай ми дом! ...
Мойте залези кухи са и безсолни съвсем!
Мойте нощи са парещи като пъкъл и срам!
С твойте бели ръце - нарисувай ми храм!
Нарисувай ми стая! Нарисувай ми дом! ...
1570
25
Ранените залези мислят
за слънцата, докрай изцедени.
За погазени яростно смисли.
И боли ги за теб и за мене.
Ранените залези вият - ...
за слънцата, докрай изцедени.
За погазени яростно смисли.
И боли ги за теб и за мене.
Ранените залези вият - ...
682
11
Ще те намеря!
С очите на скитница,
в неравната плът на въздишките.
Във топлата пазва на житница.
И в облата болка от пришките. ...
С очите на скитница,
в неравната плът на въздишките.
Във топлата пазва на житница.
И в облата болка от пришките. ...
1023
11
Сутрин се събуждам без лице.
Със уморен скафандър вместо него.
После се гримирам. Без ръце.
Със вкаменелост от могъщо его.
На сцената излизам. Себе си играя. ...
Със уморен скафандър вместо него.
После се гримирам. Без ръце.
Със вкаменелост от могъщо его.
На сцената излизам. Себе си играя. ...
921
22
Днес отново нарочно попарих сълзите си
като ранна слана - бели вишневи клони.
Знам, във всяка лъжа има дозичка истина,
затуй, без да търся вини, се послъгвам на воля.
Знам, че нищо не е каквото изглежда. ...
като ранна слана - бели вишневи клони.
Знам, във всяка лъжа има дозичка истина,
затуй, без да търся вини, се послъгвам на воля.
Знам, че нищо не е каквото изглежда. ...
876
25
Събуждам се. Кънтят от тишина
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар ...
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар ...
672
14
Не си измисляй приказни планети,
нищо че отдавна ти е тясно на Земята.
Нищо, че се изразяваш с междуметия,
както често правят и децата.
Не си измисляй. С тези тънички крила... ...
нищо че отдавна ти е тясно на Земята.
Нищо, че се изразяваш с междуметия,
както често правят и децата.
Не си измисляй. С тези тънички крила... ...
1116
22
Пустинно заривам се в празни понятия.
Заряда изгуби се в урагани от прах.
Оглуших сетива. Замъглих възприятия.
Гласът ми пресипна. Тъй малко мълчах.
Разголих се цяла, а уж се завих. ...
Заряда изгуби се в урагани от прах.
Оглуших сетива. Замъглих възприятия.
Гласът ми пресипна. Тъй малко мълчах.
Разголих се цяла, а уж се завих. ...
594
10
Душата ми покрита е с три пръста прах
и трудно се поддава на дресиране.
Отгледах си очи, които виждат страх.
Сърцето свито е и трудно за намиране.
Изхвърлих по погрешка сила на боклука, ...
и трудно се поддава на дресиране.
Отгледах си очи, които виждат страх.
Сърцето свито е и трудно за намиране.
Изхвърлих по погрешка сила на боклука, ...
599
5
Луната е досущ като ханъмите -
прикрива често свойто пълнолуние.
По мръкнало излизат таласъмите.
И тъмното е кей за междудумия
във празното поле до редовете. ...
прикрива често свойто пълнолуние.
По мръкнало излизат таласъмите.
И тъмното е кей за междудумия
във празното поле до редовете. ...
767
16
Две очи огледални, две непипнати, близки Вселени,
се разбиват на сълзи пред каруца с два мършави коня.
"Ще си спомняш ли някога там ти отново за мене?"
"Ще те мисля и погребала този свят, ще те чакам на Оня!"
И табора потегли със викове. Една пъстра шамия ...
се разбиват на сълзи пред каруца с два мършави коня.
"Ще си спомняш ли някога там ти отново за мене?"
"Ще те мисля и погребала този свят, ще те чакам на Оня!"
И табора потегли със викове. Една пъстра шамия ...
585
2
Нямам думи. А толкова искам да кажа,
че ми вдъхваш живот - както живото цвете на стая.
Вдъхновение диша от теб на талази.
Имам нужда от теб, ала толкова думи не зная.
Искам днес, вплела слънчево жито в косите, ...
че ми вдъхваш живот - както живото цвете на стая.
Вдъхновение диша от теб на талази.
Имам нужда от теб, ала толкова думи не зная.
Искам днес, вплела слънчево жито в косите, ...
572
5
Една ръка, залостена със пръстени,
смирението кара да завира.
Едно чело, с две вежди свъсени,
азбука за правилност гравира.
Две устни, тънки като прежда, ...
смирението кара да завира.
Едно чело, с две вежди свъсени,
азбука за правилност гравира.
Две устни, тънки като прежда, ...
603
18
Усещаш ли колко четливи са тези послания,
които пращам със погледи - плавни откоси?
Режа метър по метър от това разстояние,
което стене раздрано, на кръпки, износено...
Кой първи започна вини да намира? ...
които пращам със погледи - плавни откоси?
Режа метър по метър от това разстояние,
което стене раздрано, на кръпки, износено...
Кой първи започна вини да намира? ...
584
5
Погачи десет за теб омесих,
от девет кладенци вода донесох
и осем пъти прескачах Ада,
душа пожертвах във седем гряха.
Шестима лични ергена върнах, ...
от девет кладенци вода донесох
и осем пъти прескачах Ада,
душа пожертвах във седем гряха.
Шестима лични ергена върнах, ...
625
10
Понеделник сутрин е. Седем живота пред мене.
Всяка вечер посявам един преди сън, под клепача.
И покълне ли новият ден, и надрасне ли здрача,
аз отново отварям очи. Още ден подарен е.
Всяка вечер посявам един преди сън, под клепача.
И покълне ли новият ден, и надрасне ли здрача,
аз отново отварям очи. Още ден подарен е.
550
1
Телефонът бурно иззвъня. Като насила.
И да ме търсиш, няма да ти вдигна.
Звъниш отново. Даже жиците вибрират.
На метри съм, но няма да ме стигнеш.
Слушалката проплаква. Вече зная - ...
И да ме търсиш, няма да ти вдигна.
Звъниш отново. Даже жиците вибрират.
На метри съм, но няма да ме стигнеш.
Слушалката проплаква. Вече зная - ...
569
8
За да се науча на чакане,
изпих пет галона търпение,
шест отровени крясъка
и вдишах хиляди откровения.
За да се науча да действам, ...
изпих пет галона търпение,
шест отровени крясъка
и вдишах хиляди откровения.
За да се науча да действам, ...
509
7
Ветровито е. А аз се карам с върколаците
на кръстопътя между вчера, днес и утре.
И всеки дърпа напосоки, като раците,
опитва се Луната да захапе по-навътре.
И питам: "Зли ли сме?" А вълците не вият. ...
на кръстопътя между вчера, днес и утре.
И всеки дърпа напосоки, като раците,
опитва се Луната да захапе по-навътре.
И питам: "Зли ли сме?" А вълците не вият. ...
638
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
