~iSkRiCa~
99 резултата
Стъклени думи
„Стъклени думи”
Крехки ръце, устни и длани,
изкуствени хора, мечти и съдби,
в кутии от слава и блясък побрани,
стъклени мисли на кухи души. ...
Крехки ръце, устни и длани,
изкуствени хора, мечти и съдби,
в кутии от слава и блясък побрани,
стъклени мисли на кухи души. ...
1.1K
5
Истински щастлив човек
Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...
2.1K
6
(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра
Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
1.3K
6
Понякога
Понякога си мисля, че единственото, което ми остава, е да вярвам в утопиите. Понякога чувствам, че ако не вярвам в измислици, не ще мога да оцелея в този свят. Понякога зная, че трябва да живея както "повечето хора", да лицемернича, да се правя на глупава, на неразбираща, на сляпа. Понякога усещам к ...
1.2K
"Млъкни, сърце - ти си само карантия"*
Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...
3K
Писмо до батьо (изповед на една селянка)
Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
1.9K
6
Дано душата ми ми прости
Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...
1.3K
3
Точки и многоточия
Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
1.9K
1
4
„Божията сълза”
„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...
1.3K
2
Зимата
Казваха, че зимата си отива, но вихрушката, която играеше навън, обвиваше всичко в пустата си прегръдка, убивайки, превръщайки го в пустиня от самота и белота. Тя, зимата, обичаше. Нейната обич бе нежна и ласкава, като усмивка на дете, топлеща с безпощадните си ласки, погубвайки всичко, което обича. ...
1.2K
Утрото
Когато небето обвие земята със сивите си пипала от мечтание и страх, а синьо-черната бездна придобие отенъците на калните локви. Когато иззад дърветата наднична сивкав мрак, който задушава планината във вечерната си прегръдка и процепът между световете не искри в златисто, огнено и лилаво... тогава ...
1.3K
2
„Приказки за принцеси”
„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
3.9K
1
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане
Мислите ми са икони, разпънати от лудост,
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане, ...
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане, ...
1.1K
5
В тишината между думи измълчани
В празното на очите ти видях света си,
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо, ...
огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.
И в тишината между думи измълчани,
душата ми се заличи от полъх пъклен.
Себе си откривам, а се губя тъй нелепо, ...
1.1K
5
С плач на петли и усмивка на зима
Гробищата са притихнали, уморени от врани,
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им, ...
и кръстове плачат, некролози съдрани...
Години без дати, суха пръст без лица,
забравени са те от Бога, ничиите деца.
Отдавна изпели песента си сърцата им, ...
1.7K
5
