линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Произведения

Не днес

Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-05-17T18:49:21+03:00 749 2 7

Във фокуса на своето желание

Устроен е човек
да търси и намира лек
във фокуса на своето желание,
а то не пита: що е състрадание.
Едно събира, друго разпилява... ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-05-16T10:20:16+03:00 689 2 14

Над нещата - До тук

Препълнени със звук и цвят
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината. ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-04-26T11:12:51+03:00 701 9

Един въпрос

Въртя, наум,
един въпрос,
а той
завира
в тишината нос. ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-04-25T20:39:31+03:00 674 2 10

Вместо с две ръце

С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-04-15T22:26:47+03:00 737 3 14

Но

Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...

линасветлана

Поезия » Хумористична

2022-04-06T11:58:48+03:00 1.2K 1 12

От бряг до бряг

Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-03-16T09:28:51+02:00 581 2 13

Земя

Възкръсва
жаждата й за живот.
С какво ли
вчера
е преяла и препила, ...

линасветлана

Поезия

2022-03-10T21:45:24+02:00 1K 1 9

Гривна с талисманчета

Събирам сутрин
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-02-26T13:27:53+02:00 634 2 7

Докато

Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-02-09T12:42:13+02:00 1K 3 15

Историята на глагола "Съм"

Вечерях, цял живот
в красивата си къща.
Отмятах този епизод,
храната бе една и съща.
А после - топлина и сън, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-02-06T12:09:55+02:00 634 3 14

По воля на Съдбата

Търкулнах се.
От корена далеч,
по воля на Съдбата.
Приех неволята си
като меч ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-02-02T09:52:37+02:00 547 4 6

Звезда

Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-01-28T17:25:46+02:00 589 4 18

Откровение

За Теб съм Път,
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-01-27T11:06:38+02:00 585 4 7

Вместо

Събирам
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-01-23T18:12:33+02:00 781 4 8

Прераждане

Събирам две и две
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2022-01-22T10:55:43+02:00 532 2 3

В тъмното 9 част

Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-25T07:29:12+03:00 934 1 12

В тъмното 8 част

- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-23T21:16:55+03:00 1.2K 2 7

В тъмното 7 част

- С кое какво ще правим? – смръщва лице Шмръц, в неволен опит да скрие усмивката си. – С Баба винаги правим едно и също, не помниш ли?!
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мис ...

линасветлана

Проза

2021-07-23T18:47:15+03:00 993 3 10

В тъмното 6 част

Под крилото на Вятъра, там, където синьото на небето потъва в каменистата пазва на земята, на място, благословено с липсата на асфалт и с присъствието на море, гордо, над дома на Шмръц, се издига тотемът на Бабиния клан – ветропоказател с формата на слънце, но с бели лъчи, като листи на ненаписана к ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-22T21:22:25+03:00 1.1K 2 10

В тъмното 5 част

- Корен от кокошка, от петел – перце. От метла – овошка. Сладост ми в ръце! На сърце ми радост, а на ум мерак, да помогна с нещо? Но... Не зная как! – срещу Баба и Ти криви лице Шмръц, опитвайки да изглежда сериозен, докато избутва Сю встрани от гостите. – Добре сте ми дошли!
- Шмръц, спри се! Дай д ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-22T18:17:15+03:00 956 1 4

В тъмното 4 част

- Ти, отвори очи! – рече Баба.
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очак ...

линасветлана

Проза

2021-07-18T12:22:01+03:00 996 2 8

В тъмното - 3 част

В градче, сгушено в планината, над парк, който е част от гънките й, на четвъртия етаж в спретнат блок живее Ти. Според сезона, в огромните прозорци на дома й наднича онзи цвят от пейзажа, който превръща живота й във вълшебна приказка, без изключение, всеки ден.
Всяко вълшебство си има цена – особено ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-17T16:13:23+03:00 1.1K 2 5

В тъмното 2 част

В нощ като тази Неволята се срещаше с любимата си сестра – Любовта. Държаха се за ръце, взираха се в очите си, приказваха си, споделяха тишината между думите и преди да се разделят минаваха през потъналия в зеленина и изпълнен с живот смъртен свят. Веднъж годишно идваха да се порадват на разпръснати ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-17T10:05:29+03:00 876 2 2

В тъмното

- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...

линасветлана

Проза » Други

2021-07-16T20:58:11+03:00 1K 3 11

Като свещ

Догаря като свещ деня
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...

линасветлана

Поезия » Друга

2021-06-21T00:18:10+03:00 1.3K 7 14

Там

Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...

линасветлана

Проза » Други

2021-06-01T20:32:52+03:00 750 6 23

Там

Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...

линасветлана

Проза » Писма

2021-05-31T09:33:16+03:00 1.3K 3 15

Море

Бушува в мисълта море
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2021-05-23T16:31:42+03:00 770 3 16

На Раковски

Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...

линасветлана

Поезия » Гражданска

2021-04-13T21:35:04+03:00 709 5 14

Сън

Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2020-11-15T19:27:24+02:00 1K 5

Въртележка

Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2020-10-18T11:36:46+03:00 1.2K 6 13

Път

Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...

линасветлана

Поезия » Друга

2020-05-06T20:27:15+03:00 1.6K 1 12

Имало едно време - Ти и Днес

Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...
- Вним ...

линасветлана

Проза » Други

2020-03-21T08:17:03+02:00 791 2 9

Имало едно Време - Ти и Океана

- Смял ли си се през сълзи?
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...

линасветлана

Проза » Други

2020-03-19T18:31:56+02:00 895 2 6

Имало едно време - Историята на Историята

Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...

линасветлана

Проза » Други

2020-03-15T17:47:48+02:00 1K 6

Имало едно време - Историята на Ти

Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...

линасветлана

Проза » Други

2020-03-14T21:27:30+02:00 1.2K 2 9

На_здраве

Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белот ...

линасветлана

Проза » Други

2020-03-12T09:20:27+02:00 1K 1 4

Диагноза

Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...

линасветлана

Поезия » Друга

2020-03-10T23:47:18+02:00 1.7K 5 18

Човешко е

Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...

линасветлана

Поезия » Друга

2019-11-05T07:58:56+02:00 891 1 10