линасветлана
837 резултата
Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...
873
4
10
Разправят колко им тежа
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...
откакто съществуват.
Те вярват в своята лъжа.
Говоря им. Не чуват.
Отглеждам ги – деца. ...
563
4
6
Прегръщам те, като човек
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...
отпиващ споделими чувства.
Изпълвал съм такива като теб.
Оставям ги. Да ме напускат.
Не се страхувам да греша ...
1965
13
19
Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...
422
4
5
Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...
532
4
7
Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб. ...
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб. ...
437
5
10
Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...
444
5
8
Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...
497
7
11
Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...
975
5
13
Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...
303
6
5
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
1027
5
14
Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...
276
3
2
Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...
919
4
7
Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...
534
6
8
Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...
592
5
8
Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята ...
608
7
14
При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква - ...
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква - ...
805
8
17
Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта ...
1161
7
12
Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...
399
6
4
Небе в очите ми… Вали.
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...
605
10
19
Сини вечери, нежни и скромни.
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...
Бели страници – кой ли ги помни?
Черни букви – страст от страстта,
би ли пръснал сред тях мисълта?
Те се страхуват от вечните чувства. ...
505
7
12
Вие се и се превива
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...
плетеницата човешка.
Пред икона – свещ –
моли се за здраве и за прошка.
Пламъкът трепти ...
1097
4
10
Очите ти, съдебни заседатели,
сред делото, в което оцеляват,
невинни, взрени в самотата ми,
опитват някак да я пресъздават.
Следят, с наслада, аромата ѝ. ...
сред делото, в което оцеляват,
невинни, взрени в самотата ми,
опитват някак да я пресъздават.
Следят, с наслада, аромата ѝ. ...
614
7
12
Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...
422
2
6
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб ...
2142
10
22
Романтичната част от душата
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...
се нуждае от баня и книга.
Много дълго стоя в нищетата.
Време беше да кресне:”Я стига!”
Стресна някаква мисъл бездомна ...
763
7
17
Макар и подир сто лета,
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...
и още толкова от вси сезони,
ще се опитва някой, като нас,
с прегръдка самотата да прогони.
Ела, за днешното кафе. ...
1278
7
12
Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...
1482
10
15
Наказвам, за последно, Мисълта,
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...
493
5
4
Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...
494
6
9
През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
504
8
18
Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...
453
4
13
Онази светла прошка, дето ми остави,
нечакана, неискана, с прегръдка нежна,
заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.
За мен е тя огромна радост, но е грешна.
Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша, ...
нечакана, неискана, с прегръдка нежна,
заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.
За мен е тя огромна радост, но е грешна.
Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша, ...
626
8
9
(С)мисъл за Теб, (с) мисъл за мен -
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...
остарява в душата ми днешният ден.
Липсва ми, онова, нашето, кафене.
Още ходиш ли там?! Да или... не?
Знам, въртят ни на малкия пръст ...
506
4
15
В началото
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание. ...
397
5
14
Себичен е. Отрича
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...
752
3
11
Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...
453
4
15
С моите ангели другаруваш и ти.
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат, ...
Знаеш по нещичко за живота им.
Как са родени. От какво ги боли.
Храниш ги. Галиш ги. И лекуваш.
Та нали, ако те се кротко споминат, ...
442
6
11
Клонче дрян в студа цъфти
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец ...
с песента за новата пъртина.
Пее се за благодатни дни
в нея до година, до амина.
Вити и превити, със червен конец ...
1010
7
23
Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам, ...
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам, ...
1204
5
26
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
