линасветлана

837 резултата

Отглеждане на пеперуди

Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...
529 2 11

Сълза, научена да настоява

Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок ...
710 3 13

Както политат трохи

С този път се върви през живота.
Има ни пътят, никой друг, запомни.
Спътници, носим всеки каквото
жал му е още да хвърли встрани.
Спомени. Вещи. Радости и тревоги. ...
528 2 7

Разсъмва се

Цитат подпира с рамене
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
485 1 9

Зимно вълшебство

Светло е,
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
615 1 11

Пенливо

Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
520 1 4

Над нещата - Подобно...

Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
729 1 13

Уроборос

Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...
782 7 14

Късно

"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."
Райчо Русев - rajsun
А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася. ...
640 4 16

Проклет да си, Михаля, ако днес...

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...
1.3K 1 8

Февруари - /четири/

Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
616 5 8

Върху стъпките към вратите ни

Облак залостил е слънцето,
а ключът е в дъжда.
Няма го. По косите и пръстите
вятърът сплита студа.
И завързва с дима от комините ...
672 4 6

Дванадесет - Януари - три

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
745 11 29

В бялото

Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
1.7K 7 16

Приказки за нас - И по-нататък

Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
713 4 2

Приказки за нас - Признание

В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...
691 7 16

Приказки за нас - Като...

Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
656 4 9

Нужно и ненужно

Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта, ...
748 6 16

Чудо

Чакаме отново чудо
да се случи тази нощ.
Да се роди боже чедо,
ой коладе, в звезден кош.
На стобора, вън на двора ...
2.1K 8 12

Приказки за нас - Планината

Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
694 4 7

Дванадесет - Декември /две/

Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...
664 5 10

Приказки за нас - Нима

Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...
663 5 13

Приказки за нас - Дилема

На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
767 6 10

Кухненски истории - Традиции

Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
1.6K 5 13

Капан

Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
749 6 11

Последният каприз на есента

Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...
714 6 7

Дванадесет - Ноември (едно)

Склонен съм...
да извия стебло
срещу слънцето.
Да пожелая късмет
на онези от вас, ...
844 5 11

Отлив

Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
790 4 7

Над нещата - Вярвам /Неделя/

Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
655 6 6

Над нещата - Нежност, за Теб /Събота/

Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
856 5 7

Над нещата - Нищо не е... /Петък/

Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
694 3 6

Над нещата - Четвъртък

Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
900 3 6

Над нещата - Между стеблата на ръцете - Сряда

Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
661 2 8

Над нещата - Отражение на сянка от... Вторник

В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...
454 3 5

Над нещата - Понеделник

Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...
491 5 14

До изгрев споменът живее

Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
745 6 6

Множество

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
674 6 8

Чупка

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
816 4 9