Mimoza20
120 резултата
Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...
  1077 
Вечер пия с Боговете
Наливат ми от техните вина
Да мога, да забравя страховете
Повели ме към бездната сама.
Блажено ме поглеждат в очите ...
  1716 
Снахата ми изпрати телеграма...
Ела! Не мога да посрещна двама
Първо, ти, свекърво скъпа, мила
За тебе много съм се затъжила.
Свекърът да пази къщата голяма ...
  920 
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...
  767 
Аз не броях години и наздравици
Не бях щастлива винаги с това
Срещах хора само с раници
Разменяхме най-искрени слова
Пътувах дълго през живота ...
  919 
Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...
  508 
На двора посадих дръвчета
Лозите подредиха по две
Сега по тях щастливите връбчета
Се гушват от студени ветрове.
Това навярно е мотив да се разсмее ...
  997 
Не бива да съм все нещастна
Да връщам спомени назад
На мъката да бъда съпричастна
Да не пребъде скръбният ми ад!
Трагичните несгоди изживявам ...
  1214 
Стремителна, дълбоко под водата
Невидима, готова за войната
Бойци на вахтата неспирно бдят
Вражески сигнали наблизо и кръжят.
Командирът строг, вглъбен ...
  673 
Толкоз много светове събрани
Помнят хората избрани
Как водят другите с хомот
Не пощадили ни един живот.
Мислите са в миналите векове ...
  1261 
Напусна ме светът чаровен
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва ...
  797 
Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
  594 
Сине мой, очите си изгледах
На портата приведена стоя
С майчината обич те отгледах
Сега неспирно тъжни дни броя!
Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо ...
  796 
Aз знaя...
Имa мaлко слънце, което
Изгрявa сaмо в твоите очи
Имa дaлечно момиче, което
Тъгувa сaмо зa тези лъчи! ...
  643 
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
  625 
Работа си търсят постоянно
В това време толкова нехайно
Нямат ни парички, ни късмет
Ех, веднъж да сложат дните в ред!
Тя учителка е по литература ...
  851 
Замина без да се сбогува
На фронта душата му тъгува
Оставил своя снимка и кокиче
Очакваше дете момиче.
Пътят си незнаен към смъртта поел ...
  720 
Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая. ...
  1250 
Обичат ни децата примирено
Гледат ни в очите възхитено
Бързат да се разделят с нас
Свободни от родителската власт!
Децата ни порастнали в мълчание ...
  660 
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...
  566 
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...
  803 
Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...
  680 
Бракът, тъжен се разплака
"Толкова години между вас се клатя"
Остаряхте вие сами, двамина
Дечицата забегнаха в чужбина!
Нашата приятелка като разбра ...
  413 
На разминаване в сънища - будни
Наранени, влюбени, тъжни и блудни
Протягаме ръце, чувствено бледни
Оставяме пътища за двама ни верни!
Докосваме чувства тревожни, сломени ...
  502 
Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи ...
  524 
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...
  442 
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...
  644 
Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
  1601 
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...
  469 
Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...
  353 
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
  468 
Заричам се, че в идващата есен
няма да те мисля - с песен.
Сънувам ли, явяваш се отсреща.
А аз вълнувам се дори от тази среща!
Старая се и търся все отплата. ...
  437 
Чакай ме, днес на Аравака,
Аз за там ще взема влака.
Да ме чакаш мила, моя!
Да прехвърлиш нещо твоя.
Ще закупя два билета ...
  370 
Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...
  473 
Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...
  435 
Научена да плува в морето!
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...
  391 
Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...
  395 
Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...
  500 
Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...
  354 
Разсеян, тъжен ще рисуваш любовта!
Ще я превърнеш в плачеща върба!
В трева, прекършена от ранната роса!
Като две протегнати ръце, но към весла!
Ако можеш - в този миг ме прегърни! ...
  576 
Предложения
: ??:??