Patrizzia
2 249 резултата
От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...
  395 
Изникват вълча ябълка и троскот,
край паметници – спомен за мъже
и скакалците бързат да опоскат,
поля и ниви. Даже за въже,
не стига днес, Родино и конопът ...
  352 
Поне за мъничко ела и поседни,
не няма да досаждам. Обещавам!
Не часове, а дълги, тъжни, мрачни дни,
откакто си отиде, съм такава.
Изписах аз за теб до хоризонта чак, ...
  383 
Земята се върти, върти
и първи май... Излизаш ти.
Въртят се улици и хора,
ти затова излизаш втора.
Върти се слънцето и свети, ...
  713  19 
Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.
И скъсано от бурите чергило, ...
  382 
Щом стигат пръстите на лявата ръка,
да изброиш на глас любови и измени,
си мислиш: Ще заплаче ли за мен така,
ще помни ли? Но не! За плач не са родени,
възпяваните в куп среднощни стиховѐ, ...
  230 
На К.
Не ме е страх! И в най-усойната гора,
сред драки и трънаци ще се скита
душата ми. Ще я намеря, ще я избера,
в далечен храм молитва лековита. ...
  224 
Е, не, че нещо, но да те помоля,
не може ли на топличко, у нас?
Че ако зиме пиша боса гола,
ще ми излезе сред комшийте глас.
То не че те ме имат за нормална, ...
  447  12 
Принцесата отново не заспива,
от граховото зърно посиня.
Виси Луната и с усмивка крива,
вменява пак на принцове вина.
Заспи ли тя, ще минат сто години. ...
  459  10 
Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...
  392 
И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
  1002  11 
Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...
  386 
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
  360 
И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...
  232 
Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен, ...
  679  10 
По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент, ...
  299 
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...
  1884  13  32 
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...
  341 
Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...
  447 
Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...
  251 
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...
  1083 
Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...
  483 
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
  584 
На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...
  306  13 
Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
  588  18 
Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...
  475  13 
Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал, ...
  317 
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
  485 
Едно зайче на полянка,
две ели му правят сянка.
Три сърненца тъй игриви,
четири са. И красиви.
Пет лисичетата мили, ...
  565 
Малка сивичка гризана,
Маца гони от зори.
Стой, мишленце, да те хвана,
че съвсем ме измори.
Аз да те изям ли? Няма! ...
  721  10 
Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
  359 
Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
  285 
Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
  226  10 
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
  854  12  20 
Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...
  270 
Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...
  654  10 
Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм, ...
  639  13 
Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...
  216 
И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...
  454 
Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...
  321  12 
Предложения
: ??:??