Patrizzia
2 374 резултата
Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...
393
2
7
Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
522
3
11
Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
359
4
9
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
423
1
8
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
413
5
8
И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
370
2
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
517
6
11
Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
385
3
4
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
630
6
7
Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...
1076
3
14
Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
410
1
4
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
462
7
10
Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...
1250
9
И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...
278
3
Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...
394
2
Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...
748
3
15
Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...
305
1
1
Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...
339
3
5
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
482
1
5
За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.
Какво пък, квотата омраза ...
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.
Какво пък, квотата омраза ...
297
2
4
Точилката с метлата замених,
поне ще мога волно да отлитна.
Ни цвете искам, ни ми пишат стих,
Овен рогат – порода любопитна.
Понякога съм с непокорен нрав, ...
поне ще мога волно да отлитна.
Ни цвете искам, ни ми пишат стих,
Овен рогат – порода любопитна.
Понякога съм с непокорен нрав, ...
470
1
6
Изронени от птици прегладнели
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.
От скакалци небето потъмняло, ...
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.
От скакалци небето потъмняло, ...
393
2
8
В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ , ...
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ , ...
278
2
7
Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...
348
4
9
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
317
3
8
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
308
3
11
Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
431
7
11
Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...
681
5
18
Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...
299
1
2
Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .
Да беше чула, само ме попита, ...
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .
Да беше чула, само ме попита, ...
1173
4
8
И само мен ли ме е срам? Не знам.
Глави склонени и души под наем,
а уж ги знам – лъжи оттук-оттам
и пръст та съвестта да закопаем.
А ако зейне гроб? Покорен роб, ...
Глави склонени и души под наем,
а уж ги знам – лъжи оттук-оттам
и пръст та съвестта да закопаем.
А ако зейне гроб? Покорен роб, ...
392
3
14
И викахме, и Браво! и Ура!,
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.
И грохнала на черното поле, ...
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.
И грохнала на черното поле, ...
343
2
5
Помня още – беше май.
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.
Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен... ...
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.
Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен... ...
681
1
7
От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен, ...
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен, ...
308
1
8
Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...
326
1
14
А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
318
1
6
Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
1561
7
28
И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...
568
7
11
Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
432
7
15
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
261
2
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
