Patrizzia
2 061 резултата
И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
1654
9
21
Умни сме, умни сме, много сме умни,
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели, ...
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели, ...
297
8
8
С трепетни пръсти надипля небето ми,
топъл южняк и крои пелерина,
за пролетта, ето зимата мина,
Слънце в прозореца радостно свети ми.
Паяче тънко изплита въпросите, ...
топъл южняк и крои пелерина,
за пролетта, ето зимата мина,
Слънце в прозореца радостно свети ми.
Паяче тънко изплита въпросите, ...
598
8
9
И понеже от година,
тази напаст, се не дава,
та китайската ваксина,
аз реших да си поставя.
Четох много, дълго рових, ...
тази напаст, се не дава,
та китайската ваксина,
аз реших да си поставя.
Четох много, дълго рових, ...
568
7
14
Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
784
4
5
Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
379
7
11
Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
308
1
2
Река небесна си представям,
която от живот гъмжи.
Луната, циганка, лукава,
продава шарени лъжи.
Пришива кръпки – уж са златни, ...
която от живот гъмжи.
Луната, циганка, лукава,
продава шарени лъжи.
Пришива кръпки – уж са златни, ...
334
3
11
Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна, ...
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна, ...
553
7
11
Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят, ...
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят, ...
410
5
4
Когато приютил се в двете длани,
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми – пръснати от снощи, ...
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми – пръснати от снощи, ...
337
3
8
Приглушено в улуците мърка,
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони, ...
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони, ...
344
3
9
Мойта мъдрост – от втора ръка,
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим, ...
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим, ...
217
1
6
Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
442
7
14
Тази кал с цвят на кръв, е дълбоко, под ноктите скрита,
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
763
7
29
Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...
552
7
12
И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
1188
21
19
А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
257
2
14
Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
395
4
11
Стиска пръст, в ръката на дете си,
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани, ...
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани, ...
282
8
14
И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
218
3
12
Единствен женски месец, с име март,
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...
648
4
17
Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...
249
2
9
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
299
2
15
Миньонче съм – джобен формат,
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
233
6
12
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
242
6
13
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
320
6
21
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
235
6
15
Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
224
2
4
И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
363
3
4
Разстилаха ни празнични трапези,
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
281
5
8
Бумеранг намери Стана,
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
314
12
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
550
7
17
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
232
4
13
Пак осъмнах – в душата с камбани,
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
206
1
5
Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
226
1
10
От овчедушие умрели няма
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
233
3
8
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
267
4
8
Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
237
6
6
Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
488
8
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
