Patrizzia
2 054 резултата
Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
  201 
Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
  470 
Ако утре тихо не разсъмне,
Бог дали ще слезе? Може би.
Вярата - тя свети и на тъмно.
Гръб превиват хиляди съдби
Дуе се, че ходи по водата, ...
  707  13 
Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...
  635  11 
Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...
  240  10 
Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...
  467 
С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...
  377  11  18 
За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
  765  12 
Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...
  158 
Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки, ...
  244  15 
Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...
  351 
В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога, ...
  370  16 
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
  361 
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
  268  10 
Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...
  297  10 
Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...
  227  12 
Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...
  224  14 
Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...
  381 
Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...
  474 
Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...
  197 
Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
  245 
Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...
  263  10 
Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...
  210 
Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ, ...
  790  13  24 
На Дени
В торба - мечта и книга, и комат,
съдбата с пръст посочи и се случи,
и с влажен взор - на любопитно куче,
звездите над главите ни блестят. ...
  400  11 
Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...
  287  10 
Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...
  252  11 
Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...
  302  10 
Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих, ...
  386  17 
И някаква унила сивота,
в душата ми мъгливо се разстила.
Усмивките за лятото пестя,
зад девет ключа радостта, немила,
зад девет катинара занемя, ...
  177  10 
На М.
От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова. ...
  177 
С упоен дъх на шепа суха лавандула
и капки кръв, по розата умираща,
с парченца мидени и спомени нахлули,
сънят ми се усмихва, неразбиращо.
Че делникът в ребра забива лакти криви, ...
  212 
Зъбато слънце облаче гризе,
в листата котка рови любопитно.
Синигерче, с премръзнали нозе,
изпява си душата ситно, ситно.
Димът рисува карта, на деня ...
  228 
Днес някак по-различен е света
за мен жълтичка вятърът отбрули,
врабците ни видели, нито чули,
залисват се с клюкарска суета.
С жълтица ще откупя есента, ...
  349  11 
На Красето - с обич
Ти знаеш ли, каза ми облаче бяло,
веднъж, но прошепна го тихо,
че блатото лунно било огледало
и жабите мигом се скриха. ...
  290 
Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!
Глава склонили в сигурните ясли, ...
  199  12 
Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.
Проскубаната есен пак подскача, ...
  158 
'Щото, ако бе камила,
гърбав той, гърбата ти...
И мерак, ищах и сила,
златни пясъчни мечти...
Хич, биля не се налага, ...
  391  11 
И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста, ...
  189 
Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...
  300  12  12 
Предложения
: ??:??