Patrizzia
2 249 резултата
Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
1100
7
17
Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...
265
4
И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
319
5
11
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
1112
8
12
И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
261
2
8
Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...
748
4
13
Под път, над път безпътици вървят,
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...
314
5
3
Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...
362
3
9
От жегата главата ми блокира.
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...
325
5
6
Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...
390
9
14
Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...
372
2
7
И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...
270
5
9
Ако ти ме напуснеш... Къде хукна? Хей,
само казах ако – недочуваш ли нещо?
Да си тръгнеш от мен, не помисляй! Недей!
Че ще тръгне на зле. Опако и зловещо.
А забрави нали? Млада бях и след мен, ...
само казах ако – недочуваш ли нещо?
Да си тръгнеш от мен, не помисляй! Недей!
Че ще тръгне на зле. Опако и зловещо.
А забрави нали? Млада бях и след мен, ...
637
6
19
Поляга жито в златните поля,
изгаря слънце облачната къща.
И този дъжд, къде се запиля?
Забравил как се милва и прегръща.
Авлигата, къде ли е била? ...
изгаря слънце облачната къща.
И този дъжд, къде се запиля?
Забравил как се милва и прегръща.
Авлигата, къде ли е била? ...
265
1
8
И още гоня ветровете луди
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди, ...
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди, ...
261
3
6
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата, ...
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата, ...
241
3
3
Как ти е писнало! Всичко нагарча ти.
Виното - вкиснало. Уж от глухарчета.
И благородни сме, но сме изпушили,
толкова сродните... Виж... Се издушили.
Липсва ти милото, просто човешкото ...
Виното - вкиснало. Уж от глухарчета.
И благородни сме, но сме изпушили,
толкова сродните... Виж... Се издушили.
Липсва ти милото, просто човешкото ...
243
2
2
Концентрацията – нула,
а мигрената – на шест.
И защо ли пак се пуля
аз в монитора и днес?
Бръмбарите отлетяха, ...
а мигрената – на шест.
И защо ли пак се пуля
аз в монитора и днес?
Бръмбарите отлетяха, ...
606
1
3
И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...
327
1
2
Светът различен ми изглежда,
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя, ...
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя, ...
322
4
8
И колко нощи бели вече чакам го, да свирне,
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...
348
2
За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...
468
8
11
Дори да ме докоснеш, хей така,
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете, ...
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете, ...
291
2
5
Прииска ми се да ви напрегръщам,
дано за бога вече се опомните.
Дивачка съм си, все една и съща,
от малко срамежливите и скромните.
Прииска ми се да ви дам надежда, ...
дано за бога вече се опомните.
Дивачка съм си, все една и съща,
от малко срамежливите и скромните.
Прииска ми се да ви дам надежда, ...
330
8
15
Понеже времето е криво –
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира? ...
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира? ...
810
5
5
Канела мед, любов и още нещо
и щипка пръст от светъл кръстопът,
от птица дъх, от роза сън, тъй – вещо,
забърквам и очите ти блестят.
Луната гъделичка закачливо, ...
и щипка пръст от светъл кръстопът,
от птица дъх, от роза сън, тъй – вещо,
забърквам и очите ти блестят.
Луната гъделичка закачливо, ...
287
1
8
Животът – мъки изначални.
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв, ...
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв, ...
350
3
9
Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...
559
2
18
Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...
545
5
8
Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...
374
1
2
Понеже съм дебелокожа,
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.
Напира в мен класик, новатор, ...
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.
Напира в мен класик, новатор, ...
565
3
12
Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...
539
5
15
На Б.
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш! ...
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш! ...
320
6
7
Топла, смугла, красива. Цъфтящи липи –
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад ...
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад ...
246
2
7
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
935
12
19
Вали, вали – дали порой не бе?
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.
А днес дори самата съм сезон, ...
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.
А днес дори самата съм сезон, ...
329
7
15
Лято, жега, икиндия.
Избори, гълчава.
С някаква машинария
вота ще се дава.
И след третата мастика, ...
Избори, гълчава.
С някаква машинария
вота ще се дава.
И след третата мастика, ...
314
6
8
Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
408
9
8
Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
473
6
12
Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
300
3
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
