RainaVakova - Произведения

Когато първите петли са втори

Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-14T08:57:38+03:00 767 9 7

Часовник за измерване на бъдеще

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.
Антени няма. Никой не лови ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-13T06:19:06+03:00 838 7 10

Покланям се на капка от глухарче

Не казвам, че ще мина като мълния,
но без да трябва, няма да остана...
Шуми ли бистрата вода, за гърло е
и всяка глътчица запушва рана.
Умората ни няма съответствие, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-12T13:40:02+03:00 892 9 15

В най-празната галерия

Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-11T18:02:59+03:00 985 2 2

Отношението ми за конкурсите в един коментар

Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...

RainaVakova

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

2020-06-10T12:06:38+03:00 1.7K 4 12

Защото плуваш, значи ще останеш...

Нарисувай ми нещо различно
/да е пито, а все неплатено/
с най-студения цвят на боите,
който няма сезон и значение.
Нарисувай ми нещо живяно, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-09T14:28:24+03:00 1.7K 9 24

Сега не помним

Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-09T00:39:43+03:00 852 3 3

Той, моят хумор, един хумор...

Човек се бори с плевел и боли,
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...

RainaVakova

Поезия » Хумористична

2020-06-07T14:51:44+03:00 1.4K 1 11

"Река сме с теб, частици от река"

Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-06T07:57:19+03:00 726 3 4

Покълва истинският смях

И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.
Ще бъде прекалено жарко. ...

RainaVakova

Поезия

2020-06-05T18:34:27+03:00 1.3K 2 6

И не вярвам в смъртта

Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-04T15:05:04+03:00 957 8 8

Не бъди като мен

Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-03T20:43:32+03:00 780 6 6

На езика на мим, най-логично и просто

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-06-02T14:30:16+03:00 789 6 10

Докато вярваш...

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...

RainaVakova

Поезия » Бели стихове, Друга

2020-05-29T17:27:03+03:00 1K 4 3

Сто години тишина

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-28T15:48:44+03:00 721 5 6

Светената вода да оцелее

Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...

RainaVakova

Поезия » Бели стихове, Друга

2020-05-27T10:33:06+03:00 1.5K 4 9

Прашец от цвят

Нощта е лека като дим
и сенките не изпреварват
човек по лунния килим,
когато с Господ разговаря.
Нощта намира точен лек ...

RainaVakova

Поезия

2020-05-21T10:30:36+03:00 693 5 9

На липовите сънища в средата

А тази нощ липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.
На липовите сънища в средата, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-20T09:27:03+03:00 971 7 10

След съмване

И днес се будя. Имам да забравя
толкова ненужни правила.
Когато слънчев лъч наточи брадва,
и мравката отива на война.
Увлечени по чудо, бързат сенките ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-19T17:34:59+03:00 896 4 5

Белези от щастие

Всичките ми белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-17T12:33:30+03:00 706 3 6

Той е сигурен

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-15T12:59:08+03:00 910 7 9

Инсомния

Ще дойде мракът - пареща симфония
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-06T11:55:01+03:00 2K 9 15

Кутията със спомени

Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-05-05T11:33:16+03:00 901 6 16

Едно проходило глухарче

Точно преди първите капки дъжд
спорим с Диагнозата
за крилатите мравки.
За празното място,
което остава, ...

RainaVakova

Проза » Други

2020-04-23T15:01:32+03:00 715 3 7

От теб до изгрева са всички знаци препинателни

Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-22T08:37:25+03:00 765 4 4

Простете на поета

Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-21T13:28:00+03:00 878 10 14

Разпятие

Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-18T09:27:42+03:00 691 3 8

Избягал си с представата за мен

Не пристигам изневиделица.
Просто не си ме чакал.
Сграбчил си представата
си за непоправима романтичка,
пеперудена усмивка ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-10T17:16:27+03:00 1.2K 6 11

Пътеката към слънцето е права

Големите магии са направени.
Танцуваме в сюжета като птици,
но ролите в театъра - засрамени,
не ни сравняват вече с ученици.
Не остаряват песните на славея. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-07T08:52:05+03:00 755 6 11

По време на чума

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-05T23:41:23+03:00 1K 13 16

По мярка ми е само лудостта

По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-04T06:13:00+03:00 905 10 15

Ще бъде волята на Вечния

Как ласкаво нощта ни вика
и търпеливо ни причаква!
Не може да познае никой
в часовника добър приятел.
Такава нощ, която тегне ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-04-03T15:29:35+03:00 659 7 9

След опити хиляда и безброй

Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-02-27T15:18:21+02:00 798 7 10

Недей ме съживявай

В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-02-25T19:14:44+02:00 615 6 5

На "ти"

Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-02-20T18:32:48+02:00 690 5 5

Една реалност няма

/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна. ...

RainaVakova

Поезия

2020-02-19T11:42:59+02:00 671 5 6

Не се досещам нещо да дължа

Дали е плът от тленната ни плът
изказаното, някой ще отсъди.
Не се досещам нещо да дължа
на намеци и питания груби.
Мълчи ми се. Все повече мълча. ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-02-13T16:39:28+02:00 672 11 8

В ранената ръка

Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...

RainaVakova

Поезия » Философска

2020-02-07T22:20:55+02:00 709 2 3

Ще мога ли?

Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...

RainaVakova

Поезия » Философска

2020-02-06T18:18:15+02:00 790 4 6

С очи на котка

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...

RainaVakova

Поезия

2020-02-04T17:10:40+02:00 571 3 4