RainaVakova
431 резултата
По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
836
17
15
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
580
16
11
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
305
7
7
Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...
641
10
13
Като вина ще те погледне
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави ...
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави ...
407
9
8
Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...
583
12
13
Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
670
7
19
Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...
678
7
10
Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...
977
10
16
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...
573
9
12
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
407
12
7
От устните започва сладостта.
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента. ...
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента. ...
792
11
13
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...
453
8
11
Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...
494
14
12
Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...
759
8
13
Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...
462
7
5
След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
637
9
13
Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...
442
6
7
Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...
2244
24
29
По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...
1107
10
22
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...
648
9
9
Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря, ...
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря, ...
761
13
18
Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...
397
6
5
Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...
495
8
11
Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...
413
7
6
Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...
604
14
14
Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...
534
11
8
Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...
3330
35
28
Толкова са много, Капитане,
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните, ...
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните, ...
1313
8
12
Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...
502
10
12
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
1614
8
10
Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...
578
9
7
Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...
543
14
9
Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...
491
9
9
Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...
587
13
13
На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...
450
11
9
Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...
582
9
9
Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...
595
14
17
По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг. ...
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг. ...
634
15
11
Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...
600
7
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
