RainaVakova
431 резултата
Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...
  503  12 
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...
  317  10  11 
нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...
  340 
Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...
  603 
Забързан джаз. Нощта е едноока.
Везувий тихо дреме, не продумва.
Оголените токчета потропват.
Езическите божества танцуват.
Канела под носа на плахи сънища, ...
  306  10  10 
Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...
  318 
С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен ...
  378  10 
И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...
  722  12 
Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...
  501 
Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...
  607  13 
Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...
  641  20 
Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички ...
  646  13 
Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...
  353 
Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...
  550  13 
Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...
  350  11 
По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...
  531  13  12 
Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...
  377  11 
Светлина изпълва стаята
и прозорците са услужливи...
Дълго са чакали миглите
над миналото, което пари.
Ти вземи един цвят от полето! ...
  396  10 
Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...
  564  10  15 
По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...
  1039  12 
Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва... ...
  502  10  11 
Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда ...
  586  20 
Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...
  683  10  25 
Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...
  371 
Две тела
под сянката на облак,
пролет и
вълна променлив вятър.
Голи още, ...
  911  12 
Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа ...
  664  10 
Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично, ...
  374 
Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно, ...
  512 
Избягала от вчерашния залез,
душата на реката е фриволна.
С усмивките на мрака си играе
и прави разточителни завои.
Осъмнала със щъркела, не пита ...
  617  11 
Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде, ...
  1087 
Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята ...
  483  10 
Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
  490  10  11 
Не е същият този сняг,
дето се кани да ни пропусне.
Плъзнала е такава мъгла,
че да не видиш носа си.
Ето, вече дошъл е и грип. ...
  460 
Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати, ...
  369 
От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...
  408 
Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката ...
  412 
Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят, ...
  631  10  11 
Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...
  527  13  12 
"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...
  479  12 
А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя ...
  385 
Предложения
: ??:??