RainaVakova
430 резултата
Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...
  538 
Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...
  572  11 
Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
  568 
Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
  592 
И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...
  633 
Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...
  592 
Глупости хиляда и двеста -
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...
  559  13 
До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...
  482 
Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...
  508  10 
Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.
Ще си открадна тих кехлибар ...
  554  12 
Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...
  556 
Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
  539  10 
Смятам, че изглеждам разумно
без грим,
шапка,
перли,
очила ...
  473 
Някой като мен
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери
от смеха му пазят. ...
  542 
Калинката, която ти изпратих,
по всичките ми тайни бе пълзяла,
усмихнала се вярващо и сладко
и точките не беше си признала.
Когато я погледнеш, преброи ги! ...
  514 
Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало, ...
  537 
След хоризонта няма разписание.
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства ...
  504 
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
  406 
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
  356 
Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
  333 
Някой пали до реката огнище.
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
  307 
Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...
  415 
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
  273 
Потънаха в най-бистричката локва
на сянката ми всичките магии.
Въртя се на пета, а тя е мокра
и гълъбче дойде да я изпие.
Небето я разчита зажадняло ...
  358 
Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
  335 
Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
  343  10 
Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...
  299 
Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...
  339 
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
  579  13 
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
  388 
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
  352 
Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
  596 
Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...
  584 
По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
  1011 
Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
  747 
Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...
  627  11 
Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
  616 
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
  504 
Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
  536 
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
  645  11 
Предложения
: ??:??