Самодива (Вики) - Произведения

Сестри

Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората.
Разкажи ми каква си била през годините минали – ...

Самодива

Поезия

2021-10-05T15:49:52+03:00 594 1 4

Личен избор

Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...

Самодива

Поезия

2021-09-28T18:12:55+03:00 848 14 20

Есенна закачка

Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...

Самодива

Поезия

2021-09-21T13:01:52+03:00 857 7 15

Огньове

Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...

Самодива

Поезия

2021-09-14T11:32:06+03:00 584 5 9

Отдръпване

Не, не бих разлюляла покоя ти
нито с дума, ни с мисъл дори.
Имаш святото право на своята
свобода. Сам избираш, нали!?
Остани зад стената, огромната – ...

Самодива

Поезия

2021-09-07T13:28:02+03:00 979 7 6

Стряскащо огледало

Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето.
Проклето упорита мисъл, зла – ...

Самодива

Поезия

2021-09-01T00:14:36+03:00 759 4 8

Пресечна точка

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...

Самодива

Поезия

2021-08-25T17:36:07+03:00 600 3 5

Забравено желание

Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...

Самодива

Поезия

2021-08-17T17:56:55+03:00 779 4 6

Ретроспекция

В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...

Самодива

Поезия

2021-08-12T08:17:28+03:00 457 2 4

Пътувам към дома

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...

Самодива

Поезия

2021-08-04T12:15:06+03:00 2K 8 20

Сънища

Те се спускат по стръмния склон на червените залези,
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...

Самодива

Поезия

2021-07-30T14:21:08+03:00 520 6 6

Катедрала

От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...

Самодива

Поезия

2021-07-21T22:07:41+03:00 515 5 8

Зрънце памет

Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете, ...

Самодива

Поезия

2021-07-13T14:40:27+03:00 471 3 6

Послание през времето

Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...

Самодива

Поезия

2021-07-07T22:56:55+03:00 482 4 9

Проявления

Представи ми се. Първо като страх,
от буря и стени, от неизвестности.
Проекция на смазващия грях,
вменен, заради правото на честност.
А после... После май, че беше зов ...

Самодива

Поезия

2021-07-02T10:59:12+03:00 586 5 8

Памет за извори

Тази бликнала, сякаш от нищото лудост, която
пак ми скита по вените, мами ме, буди от сън,
може би е родена от топлата ласка на лятото,
може би е дошла от незнаен космически звън.
Всяка сутрин отварям очи, а усещам прераждане ...

Самодива

Поезия

2021-06-29T09:38:01+03:00 1.4K 5 7

Дом за скитащи ангели

Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките - ...

Самодива

Поезия

2021-06-24T16:48:39+03:00 584 5 6

Буден сън

Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...

Самодива

Поезия

2021-06-22T13:22:55+03:00 584 4 10

Апокалиптично

Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове ...

Самодива

Поезия

2021-06-18T14:40:58+03:00 581 7 11

Понякога съм тиха

Понякога... Понякога мълча.
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.
Ухание... Ухае на липи, ...

Самодива

Поезия

2021-06-17T22:43:42+03:00 576 8 10

Просто камък

Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи - ...

Самодива

Поезия

2021-06-16T14:38:08+03:00 604 7 8

Остров

Сред този океан май няма острови -
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си - ...

Самодива

Поезия

2021-06-15T15:18:20+03:00 460 1 4

Полудял кръговрат

Носталгично се стича дъждът по перваз от безвремие,
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено, ...

Самодива

Поезия

2021-06-11T22:59:26+03:00 550 3 3

Силуети

Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици ...

Самодива

Поезия

2021-06-08T17:04:26+03:00 422 1 4

Без захар (в думите)

Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...

Самодива

Поезия

2021-06-01T17:08:33+03:00 835 13 12

Диагноза

Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...

Самодива

Поезия

2021-05-29T23:26:54+03:00 569 7 7

Добре си дошла

Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...

Самодива

Поезия

2021-05-16T21:25:39+03:00 1.8K 22 22

Мелодията на живота

Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...

Самодива

Поезия

2021-05-15T22:33:50+03:00 1.1K 6 6

Изгубени пътища

Изгубените пътища, болят.
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта ...

Самодива

Поезия

2021-05-14T07:26:00+03:00 490 3 4

Просто приказка

Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра, ...

Самодива

Поезия

2021-02-27T21:36:00+02:00 520 6 6

Пътувай с мир

Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...

Самодива

Поезия

2020-10-13T20:46:25+03:00 601 7 10

Обесени на времето

Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...

Самодива

Поезия

2020-05-07T23:43:03+03:00 1.3K 10 9

Зли сили

В доба потайна, стъпки незнайни,
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни, ...

Самодива

Поезия

2020-04-12T13:25:58+03:00 1.7K 5 11

Илюзия

Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...

Самодива

Поезия

2020-04-11T19:33:38+03:00 1.1K 11 17

Отвъд думите

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.
Как описва се с прости слова най-великото знание!? ...

Самодива

Поезия

2020-02-24T23:13:54+02:00 793 2 3

Разговор със сърцето

Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости, ...

Самодива

Поезия

2019-12-10T11:29:53+02:00 975 3 6

Ничия

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...

Самодива

Поезия

2019-10-29T09:05:07+02:00 942 5 7

Сън в лудостта

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...

Самодива

Поезия » Друга

2019-07-04T17:10:27+03:00 843 4 3

Върхове

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...

Самодива

Поезия » Друга

2019-06-28T18:04:06+03:00 1.7K 5 6

Песенен път

Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...

Самодива

Поезия

2019-06-26T10:35:05+03:00 929 5 7