Самодива
535 резултата
Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...
593
4
6
В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
282
2
4
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
1634
8
20
Те се спускат по стръмния склон на червените залези,
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...
333
6
6
От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...
311
5
8
Сред тишината, в центъра на храма,
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете, ...
едничка свещ запалена стои.
Чертаят здрачно сенките измамни
пророчества, по каменни стени.
И тихо шепнат притчи вековете, ...
281
3
6
Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...
310
4
9
Представи ми се. Първо като страх,
от буря и стени, от неизвестности.
Проекция на смазващия грях,
вменен, заради правото на честност.
А после... После май, че беше зов ...
от буря и стени, от неизвестности.
Проекция на смазващия грях,
вменен, заради правото на честност.
А после... После май, че беше зов ...
392
5
8
Тази бликнала, сякаш от нищото лудост, която
пак ми скита по вените, мами ме, буди от сън,
може би е родена от топлата ласка на лятото,
може би е дошла от незнаен космически звън.
Всяка сутрин отварям очи, а усещам прераждане ...
пак ми скита по вените, мами ме, буди от сън,
може би е родена от топлата ласка на лятото,
може би е дошла от незнаен космически звън.
Всяка сутрин отварям очи, а усещам прераждане ...
1080
5
7
Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките - ...
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките - ...
395
5
6
Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...
397
4
10
Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове ...
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове ...
383
7
11
Понякога... Понякога мълча.
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.
Ухание... Ухае на липи, ...
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.
Ухание... Ухае на липи, ...
386
8
10
Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи - ...
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи - ...
385
7
8
Сред този океан май няма острови -
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си - ...
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си - ...
262
1
4
Носталгично се стича дъждът по перваз от безвремие,
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено, ...
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено, ...
365
3
3
Чувам стъпки. Виждам силуети -
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици ...
свят, покрит от плътна пелена.
Някъде, зад нея, сякаш свети
мека, непозната светлина.
Сън ли е? Събуждащи се птици ...
225
1
4
Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...
613
13
12
Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...
370
7
7
Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
1395
22
22
Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...
869
6
6
Изгубените пътища, болят.
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта ...
(Изгубилите само, знаят колко.)
Пълзи свирепо стържещият глад
за нова, по-успешна обиколка.
Или пък, за посока в пустошта ...
318
3
4
Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра, ...
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра, ...
322
6
6
Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...
409
7
11
Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
1064
10
9
В доба потайна, стъпки незнайни,
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни, ...
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни, ...
1403
5
11
Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...
871
11
17
Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.
Как описва се с прости слова най-великото знание!? ...
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.
Как описва се с прости слова най-великото знание!? ...
595
2
3
Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости, ...
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости, ...
792
3
6
Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...
751
5
7
По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...
660
4
3
Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...
1379
5
6
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
738
5
7
Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...
1038
6
3
Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...
688
11
8
Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка ...
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка ...
723
5
7
Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях ...
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях ...
746
5
14
На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...
986
8
12
Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.
На мъртвите дарявам свободата - ...
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.
На мъртвите дарявам свободата - ...
734
4
4
Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.
Отрязал си крилата си (защо са ти - ...
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.
Отрязал си крилата си (защо са ти - ...
732
13
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
