valantai155
123 резултата
Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам - ...
  1149 
Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.
Не, не плача! Защо да плача - ...
  478 
Не ми трябва много -
една луна и няколко звезди,
две чаши със искрящо вино
и огън - във сърцето да гори,
поглед нежен и добра усмивка, ...
  448 
Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...
  682 
Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...
  812 
До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...
  654 
Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.
От мен, или от себе си се уплаши, ...
  517 
Крещи във мене тишината,
толкова силно, че оглушавам,
загубих някъде и светлината
и във тъмнината ослепявам.
И се блъскам в стените, глуха и сляпа, ...
  451 
Винаги, когато чуеш тази музика,
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...
  612 
Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...
  463 
Казах ли ти, че не спрях да те обичам,
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.
Казах ли ти, че продължих за теб да мисля ...
  535 
Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого, ...
  595 
Мисли за мен, като за огън жив,
разпалил див пожар в кръвта ти,
като за призрачно видение,
докоснало те нежно с Любовта си.
Мисли за мен като за бряг жадуван, ...
  591 
Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...
  595 
Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...
  489 
Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел, ...
  769 
Можеш ли да кажеш,
че не мислиш за мен
че си безразличен,
че съм една от многото?
Можеш ли да кажеш, ...
  455 
Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...
  1283 
Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората - ...
  462 
Отново ухае
на пролет,
на любов ухае
и на влюбване,
на надежда ухае ...
  568 
Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
  373 
Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени ...
  419 
Когато си отида аз от този свят,
никога няма да изчезна напълно,
ще се завърна с пролетния вятър,
в дъждовна капчица ще бъда.
Ще ме усетиш в ромона на бистър ручей, ...
  861 
Ако можех да тръгна,
без да се обръщам
и нито за миг
да не поглеждам назад;
да изгоря всички мостòве ...
  448 
Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...
  563 
Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.
Ръцете ù - като гълъби бели, ...
  515 
Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове, ...
  448 
Подари ми пеперудена нежност,
на светулката магнетичния чар;
обещай ми синя безбрежност,
бъди за мен морският фар.
Покори ме със обич красива - ...
  495 
Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...
  669 
  613 
ДОМ
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...
  444 
Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...
  602 
Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна ...
  633 
Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят ...
  1230 
Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...
  434 
Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...
  491 
  731 
Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...
  553 
  550 
ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...
  640 
Предложения
: ??:??