Друга

42,5 резултата

Когато над съня ми бдиш

В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор ...
963 7 5

Ще мога ли...

Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
610 6 4

Все едно било е вчера

Дали съществува път назад
към онези моменти толкова сладки?
Късни премеждия, планове ранни...
разказани, може би, една или две тайни...
споделени усмивки, мечти и терзания, ...
1K 1 3

Прокудена надежда

Родена в летен звездопад
една надежда си отива.
Пресича есента сънлива,
трепери в утринния хлад.
Една надежда бавно крачи ...
689 3 4

Системата.........!

„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
822 3 10

Пропадане

на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...
1.3K 7 6

Над нещата - Нежност, за Теб /Събота/

Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...
874 5 7

Разрошен спомен, само потърпи...

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
1.1K 11 17

Над нещата - Нищо не е... /Петък/

Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
705 3 6

Валяло е

Валяло е, а в сън унесен
не съм чул тази тъжна песен.
Валяло е и дъжд небесен
разплакал е ранената ми есен.
Валяло е... Валяло е...
885 1 5

Простащина човешка…

Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
846 4 8

Белоснежна любов...

Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце ...
721 2 4

Пеперудено лято

Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...
1.1K 4 12

Тримата братя и златната ябълка - 10

Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти, ...
2.5K 3 9

Над нещата - Четвъртък

Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
915 3 6

По въжето

Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
1.9K 7 3

Борба

Животът за тебе бе вечна борба,
не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз, като твоя творба,
избягах с криле на орлица.
Амбиции, голи мечти, суета ...
738 1 3

... но явно ти отивам – на чаршафите...

И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
1.5K 19 22

Мечти

След дългите дни с неспокойните нощи,
живеем ли ние, мечтаем ли още?
За селската къща, за кучето в двора,
как някой се връща, щастлив от умора,
как всичко се прави, с ума и сърцето, ...
844 2

***

Езикът е най-чувствителният стоматологичен инструмент. Става въпрос за собственият ви език, разбира се!
552 3

Ум и сърце

В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
964 1

Врата пред мен, която се отвори

Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти... ...
942 1 2

Любовта е Бога

Любовта не се ражда в палата,
нито в нищетата на имането.
Тя блещука - като искрата от
печката на дърва.
Няколко деца, ...
1.1K

Цигански ноември

Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
748 2 3

Никога

Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му ...
1.6K 2 5

Изплаках си мечтите

Изплаках си мечтите без сълзи,
обидите преглъщах ядно в душата.
Казвах си напред ще се върви,
дори в сърцето да затвориш ми вратата.
Изплаках и обидите, които ...
953 1

"Напомняш ми на някого, когото не познавам"

Напомняш ми на някого,
когото си измислих.
Не бе дори вълшебен
и нито беше принц,
а беше брат на вятъра ...
909 14 16

Букетче

В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост, ...
680 2 9

Концентрично

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...
637 2

Кълн е

Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
978 1

Ранена птица

Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря! ...
774 2 10

Ноемврийска вечер

Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...
2.4K 6 12

Тримата братя и златната ябълка - 9

Братът пред портата застанал,
с юмрук да удря той захванал,
но никой там не отговорил,
вратата никой не отворил.
Натиснал с рамо – не помръдва, ...
1.4K 3 8

Още не знаеш

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...
545

От мен се прощават... Преди да ми свикнат...

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
998 21 24

Индулгенция

Бийте ме,
ругайте ме
и псувайте!
Палете ме,
горете ме, ...
449 4

Страха в очите гледам

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...
787 9 18

Обичане

Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...
2K 14 18