Друга

42,5 резултата

За вярата на врабчетата

Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
945 8 8

Шепотът на времето

Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
2.3K 2 8

Земно

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!
Но тегли ме земята - най-святата ми майка, ...
964 6 10

Спри се, славею...

Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
709 3 4

Чупка

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
834 4 9

Моите стихове

МОИТЕ СТИХОВЕ
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...
1K 3 9

Есента на живота

Есента изпепели моето лято.
Пак вали. Не спира.
В песента на вятъра
усещам тъгата.
В живота няма отсрочка. ...
1.7K 2 5

Сарра

Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
1.1K

Някъде ТАМ

Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша, ...
1.1K 3 4

Пред устоялите: Поклон!

Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
957 10 21

Тримата братя и златната ябълка - 7

Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато, ...
1.3K 3 13

Обичай

Обѝчай да те обичат,
ще намериш хора,
които на теб живота ще си обричат.
Не съди кой крив кой прав
и кой има лош нрав. ...
479

Безвремие

Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
754 2 2

Реших се

Болката разтеглиха годините,
позабравих малките си мисли.
Стъпих криво,
но никой не видя
колко малко съм пораснала. ...
820 6 5

Израстване

През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...
2K 21 40

Помниш ли, братко

Помниш ли, помниш ли дивия кестен,
кацнал в чукара, разперил криле
и ветровете от диви по-диви,
как го обрулваха с тежко гюле.
Той не отстъпваше духом и силом. ...
1.3K 1 3

Преплитане

Паяжина. Паяк. Пеперуда
в мрежата безпомощно се мята.
Паякът се мълком приближава,
бавно се задвижват пипалата.
Пеперуда пърха, въздухът трепери. ...
954 10

Островът

На остров живея,
самотен отшелник
съдбата реши ми
последния риф
пробойна на кораба, ...
1K 10 36

Дочети ме без слова

"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...
974 1 2

Тримата братя и златната ябълка - 6

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ШЕСТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
ПО СЛЕДИТЕ НА ЛАМЯТА
Във дворчето, под ореха голям,
очакваше сина си бай Върбан - ...
1.2K 3 7

От вятъра дори звездите падат!

Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...
781 6 6

По стъпалата

Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
1.3K 13 12

Умирам в съня си. Тогава, когато..

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
787 8 22

Духовна идилия

„В късна есен прозорецът поти се.
А под нея трева – пожълтяла.
И този студ отвън!„ y/a
Духовността ли?
Усъвършенстване е... ...
655 1 2

За мен се грижат красив живота да сънувам

Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто
и с вятъра най-често спорим.
А!... Ето го един в момента!... ...
1.1K 14 16

Докога

Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
689 5 5

Червеното което се разплиска!

Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско... ...
676 2 7

Приказки за нас - Кой

Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...
689 7 11

Дивите гълъби

Всеки Божи ден съчиняваме...
Пожари овъгляват сърцата ни.
g/m
Пожела ми необмислено тръгване,
предпочете доброволната липса - ...
799 2 2

Узряване

В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...
761 6 19

След тебе… да съм оцелял

Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
755 5 9

Почти насън

Събудѝ ме през май или юни,
чак когато се стопли морето,
чак когато сред пясъчни дюни
във очите ми слънцето свети!
Чак когато поникнат цветята ...
983 8 22

Как ти подари ми света

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...
1.1K 1 2

Тримата братя и златната ябълка - 5_

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина, ...
1.3K 6 13

Мелодия

Mелодия на слънчева усмивка
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...
658 1

Познайте се

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари, ...
891

Какво остава накрая?

Когато сърцето ти е в шепите ти, пясък между пръстите изтичащ без остатък.
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...
1.2K 3 5

След питекантропа и потопа

От пикантропа, след потопа,
та чак до днешния ни век
за слава и пари ламти
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...
2K 3 2