Философска - Поезия

По реката от време

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...

ДИС

Поезия » Философска

2020-05-28T15:50:42+03:00 837 6 10

Не се страхувай!

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-28T15:47:21+03:00 797 7 4

Вечното Завръщане...2

Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

2020-05-28T15:41:14+03:00 685

Дори не знам защо

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-05-28T10:15:47+03:00 725 12 16

Време, Вечност и Вселена...

Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...

jollyroger

Поезия » Философска

2020-05-27T13:51:09+03:00 1.2K 2

Почти любов...

Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-27T07:41:17+03:00 966 7 7

Мрак

И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...

MHY

Поезия » Философска

2020-05-27T07:35:29+03:00 709

Наричане

Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-27T07:15:15+03:00 852 5 1

Извън

Изобщо не живея в приказка,
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...

щураче

Поезия » Философска

2020-05-26T22:10:00+03:00 938 5 6

Ще кажа само...

Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...

anabel7

Поезия » Философска, Строги форми

2020-05-26T12:52:29+03:00 1.1K 6 9

Тайно място

Бъди тук за мене
когато се чудя
дали да съм тази
или някоя друга.
Или твоята слабост, ...

Dayanna

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-26T12:48:05+03:00 1.1K

Свободен

Разбити са всички врати
и всички прозорци са счупени.
Отвсякъде вятър свисти
и къса от мозъка струпеи.
На тухли са всички стени, ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2020-05-26T12:38:16+03:00 1.9K 6 31

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...

botyo

Поезия » Философска, Гражданска

2020-05-24T23:13:28+03:00 1.2K

Живееш ми се!

Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-24T22:46:24+03:00 966 3 4

Бяло

Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...

ВелинаКараиванова

Поезия » Философска

2020-05-24T22:37:59+03:00 1.9K 2 3

Кое е ценно?

Ще подадеш ли ти ръка
на човек в беда, в нужда,
ще утешиш ли друг в тъга,
или думата "добро" за теб е чужда?
Би ли предал приятел ...

hcs

Поезия » Философска

2020-05-24T22:19:05+03:00 978

...покълва пак доброто - непогазено

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-05-24T14:31:24+03:00 613 8 9

Звезда от корени

Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа ...

gamarima

Поезия » Философска

2020-05-23T23:57:09+03:00 1.5K 6

Обида

Колко струва една дума, човешка...
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...

ИлианаМаринкова

Поезия » Философска

2020-05-23T23:15:02+03:00 1.2K 2 1

Не търся истина в простаците

Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...

kleopatrasv

Поезия » Философска, Гражданска

2020-05-23T23:10:49+03:00 1.5K 3 1

Листопад

Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...

РандиМаслен

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-05-23T23:09:58+03:00 906

Пиетет...

Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...

jollyroger

Поезия » Философска, Друга

2020-05-23T23:05:32+03:00 783 2

В човешка кожа

Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-05-23T23:03:48+03:00 859

Заменѝм

Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-23T07:42:56+03:00 1.3K 2 8

Сънена искрица

Сънена искрица
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...

РандиМаслен

Поезия » Философска, Друга

2020-05-23T07:38:17+03:00 1.1K

Отделяне

Откроява се светът
като се отделя от досегашните си
стени.

vitality2

Поезия » Философска, Източни форми

2020-05-23T07:37:12+03:00 1.4K 4

Дали аз за теб закъснях

Дали сме в желания свят
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...

kleopatrasv

Поезия » Философска

2020-05-22T23:22:07+03:00 1.3K 1

Съвест

Седя си аз в ъгъла на съвестта
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени ...

hari36

Поезия » Философска

2020-05-22T17:04:54+03:00 931

Изгубен дух

Поробена птица е нашият дух,
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...

Ирра

Поезия » Философска

2020-05-22T13:32:21+03:00 1.1K

Нощ в Пустинята

Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-05-22T12:58:21+03:00 711

Опит за слънчев анекдот

Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2020-05-22T11:56:36+03:00 816 9 25

Обич до безвремие

Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-22T07:33:25+03:00 990 2 2

Защита

Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...

pavli

Поезия » Философска

2020-05-22T07:33:00+03:00 1.3K 2

На моя гръб сто Юди богатеят

И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-05-21T22:03:59+03:00 2K 6 8

Неразбран...

Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...

РандиМаслен

Поезия » Философска

2020-05-21T20:42:46+03:00 1.9K 1

Аз имам само бръмбари - в главата

В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-05-21T14:38:59+03:00 1K 7 15

Ангел бял

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...

ИлианаМаринкова

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-21T12:34:33+03:00 933 3

Цикличността...

Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-05-21T12:00:37+03:00 1.7K 5 5

Ако искаш...

Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-21T10:33:32+03:00 1.3K 3 1

Кардиограма за самотници

Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите, ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-05-20T12:16:03+03:00 1.6K 5 31