Философска - Поезия

***

***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-06-17T11:15:06+03:00 677 8 13

Живот

И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...

ekstasis

Поезия » Философска

2020-06-17T10:28:55+03:00 1K 2 4

Искам....

Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди, ...

Tera_inkognita

Поезия » Философска

2020-06-16T23:00:55+03:00 1.1K 3

Жестоко искам да си моя!

Аз имам начини хиляда да обичам!
Но тебе любя само по един -
такъв, че цял живот ще се обричам
на твоята любов до старини...
Изглежда, че ще мине дълго време. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-06-16T16:31:54+03:00 2.1K 6 8

Kъс небе

Когато им събориха затворите,
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,
защото над главите преклонените, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-06-16T09:41:40+03:00 1K 10 13

Най-прекият маршрут към Бога

Без да обичам миг не мога,
не мога даже и за час.
Обичам всичко, както Бога,
кога изпадна в тих екстаз.
Досадно-сивият живот ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2020-06-16T09:09:03+03:00 924 1

Музиката на живота...

Чувам песента на тревите.
Чувам зова на горите.
Чувам лъчите на слънцето.
Чувам звездите на луната.
Имаме тази възможност ...

Kalia1117

Поезия » Философска, Свободен стих

2020-06-15T23:22:59+03:00 998 2 2

Влюбен пилигрим

Разумно отстоява и себе си, и своята задруга
всеки човек на тази земя.
И всяка клетва се преплита с оброци,
с образи от възможни и съвсем не така
обикновени светове. ...

vitality2

Поезия » Философска

2020-06-14T15:31:12+03:00 689

Свише

„Вдишваш омраза,
но обич издишвай!“ — тъй
свише се каза...

rhymefan

Поезия » Философска

2020-06-14T15:28:56+03:00 746

Тъгата

Тъгата,
Приятелю, не е за всеки.
Ще ти разкажа-
избира нежните жени,
повлича крехките души.. ...

maikata

Поезия » Философска

2020-06-14T13:09:03+03:00 1K

Игра на Сатаната

Играе си с мен Сатаната -
опасна и смешна игра:
ту златна пара на земята,
ту мъжки лъжливи слова;
ту "верни" другари за маса, ...

Katriona

Поезия » Философска

2020-06-14T13:03:38+03:00 1.5K 5 15

Дежа-вю

Понякога усещам във съня
Как идваш,
Целуваш ме,
И после си отивааш...
Понякога само ...

morgoth71

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2020-06-14T13:01:55+03:00 966 1 1

Безпътност

Звездна вечер се разстлала
над задрямалия град,
в тишината опустяла
бродя скръбен и нерад.
Бродя, диря, но какво ли?! – ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2020-06-14T09:00:17+03:00 1.1K 6

Проста мъдрост

ПРОСТА МЪДРОСТ
Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи. ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-06-14T08:26:40+03:00 1K 6 15

Ако искаш да има Утре...

Ако изобщо някога се спреш
и нямаш обич за обичане,
тогава този свят ще разбере
на гибел колко го обричам.
Ще дойде царството на сенките. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-06-14T08:02:30+03:00 1K 4 6

Най-тъжният стих на света

Най-тъжният стих на света
написа го мъртъв поет,
със думи от мъртви цветя
и рими от огън и лед.
Тетрадка му беше луната стерилна, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

2020-06-14T08:02:02+03:00 971 1 11

Приказка

Гледам през прозореца как ръми полека,
как светът е скрила гъстата мъгла.
И ми се приисква днес да ви разкажа,
бавно и спокойно приказка една.
Някога живяло мъничко момиче, ...

автор-Nicky

Поезия » Философска

2020-06-14T00:55:34+03:00 1.3K 2 5

Цвят

морето с цвят на
царска кръв — обича ни
и необятна
обичта му е към нас
и жизнеблагодатна

rhymefan

Поезия » Философска

2020-06-14T00:55:00+03:00 1.3K 2

Припомняне

Усещам и чуждата болка
в смълчаните детски очи.
Безсилие, дебнещо в ъгъла.
Тревога и сухи сълзи.
И плашещ с безмълвие крясък, ...

Tankata80

Поезия » Философска, Друга

2020-06-14T00:34:53+03:00 918 1

Сянка

Уплашен се стъписвам,
сянката я няма
някъде загубих свойто Аз,
а бяхме заедно в покруса
и във слава ...

Gavrail45

Поезия » Философска

2020-06-14T00:20:58+03:00 1.1K 3 10

Просто

Мъдростта е проста –
просто винаги върши добро.
Но кое добро е?

Ramadan1995

Поезия » Философска, Източни форми

2020-06-14T00:18:51+03:00 1.2K 1

Ре минор...

В огледалото виждам понякога
една сянка, една загубена сянка.
Илюзиите не се раждат в мечтите.
Така както мечтите не живеят в забрава.
Нищо повече от думи. ...

Kalia1117

Поезия » Философска, Свободен стих

2020-06-12T23:21:56+03:00 1.1K 2 4

Отчуждение

Ще се заключа
с триста ключа,
с триста ключа,
криви и ръждясали
ще се заключа. ...

LuluSana

Поезия » Философска

2020-06-12T18:48:31+03:00 1K 3

Яростен шепот

Спънах се в някакъв ъгъл, незрим за душата.
Остро се жулна по бузата мойта душа.
Знак ли това е и ти ли на мен го изпрати
или знамение - повече да не греша?
Вече и в църква не влизам, защото се моля ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2020-06-12T07:37:50+03:00 1K 16 27

Плаче Бог

Не вярвам на дъжда,
но под дъжда вървя.
Сълзите на Бог
душата ми разсичат.
Порой над мен излива се… ...

Maryroj

Поезия » Философска

2020-06-12T03:28:26+03:00 1.3K 2 2

Неистово

Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-06-11T18:46:06+03:00 1.1K 4 1

Другото море

Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-06-11T18:06:11+03:00 870 1

Пъзел

От липсите редя си пъзел,
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-06-11T09:00:19+03:00 871 8 12

Представление

Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.
Вижте там - палячото във ъгъла, ...

автор-Nicky

Поезия » Философска

2020-06-11T00:36:28+03:00 1.4K 3 3

Следа

Когато си влюбен, духът ти лети,
сърцето ти – цвете с красиви мечти...
Разцъфнала обич, превръща се в цел,
пътуваш към нея уверен и смел.
Под знак на рождената ярка звезда, ...

Mitvans

Поезия » Философска

2020-06-09T23:56:36+03:00 1.1K 5 5

Бродене

След Луцифер пристъпя тя
в безлунно-звездна пустота,
в среднощен час – лишен от време,
когато всичко сънно дреме.
В нощта душата броди, волна, ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2020-06-09T23:33:06+03:00 801 2

Не съм те търсил...

Да, точно теб не съм те търсил.
Измислях те. От блянове и сънища.
Издишах мъчния мастилен въздух
и вдишах светлосиньото си бъдеще.
И Ти дойде. Съвсем наистина. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-06-09T23:32:10+03:00 832 2

Гарванът

Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога! ...

palenka

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-06-09T23:25:39+03:00 894 3 6

Човекът

Катеря се аз по пътека,
що стига чак до небето
и имам аз вяра в човека,
въпреки всичкото му зло в сърцето.
Той е и ангел, и дявол, ...

hcs

Поезия » Философска, Гражданска

2020-06-09T23:03:07+03:00 773

В жажда за щастие

Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...

РандиМаслен

Поезия » Философска, Оди и поеми, Друга

2020-06-09T16:39:56+03:00 1.2K

Времето ме дебне

Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...

pavli

Поезия » Философска

2020-06-09T07:41:00+03:00 796

Една вечер...

Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна, Философска

2020-06-08T19:05:18+03:00 654

Реших

(Вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-344)
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...

morgoth71

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2020-06-08T11:34:10+03:00 1.1K

Какво ли още?

Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-06-07T22:02:34+03:00 889 2 1

На познатия бряг

Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...

NeliKaneva

Поезия » Философска

2020-06-07T20:03:10+03:00 926 2 2