Философска

20,9 резултата

Ave Maria

Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́... ...
913

Приютяване на болка

Пиша от ръба на синевата.
Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.
Вярвам, че сте още мои братя
и се моля в светлия ви храм.
В думички, изречени със обич, ...
1.4K 7 18

Скитнически дневник

Да бродиш из гори и планини,
да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,
това голяма трудност е, приятелю,
изразходва всичко, което в душа ти е останало.
От Родина своя да се отречеш ...
1.5K 2

По изоставения черен път

Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
1.2K 7 11

Загубваш ме...

Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора. ...
986 2 2

"Добруджански песни": Нашенско стихче

Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
1.4K

Без небе съм - лъжат фарисеите

Изоставям думите - деца,
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...
660 3 6

...а утре пак - душата на боклука...

Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
905 8 19

След стоте куршума...

той...:
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...
1.2K 1

Понякога...

Понякога съм ручейче скокливо,
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...
1.1K 5 16

Рамишления в БДЖ

Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
846

Защото

Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
730

Питър Пан

Седмото небе или деветия кръг на ада
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
1K

Звездичка

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
2.4K 8 25

Защо са ти моите диви светове?

Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...
2.1K 2 1

Две много стари притчи за "възрастта" *

Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
1.8K 1

Реката на тайните.

Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
846 4 1

И какво, ако се затворят очите ми?

И какво, ако се затворят очите ми?
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.
Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата? ...
845

Всичко е любов...

Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро, ...
865 4 5

Илюзия за време

Пропукваш черупката на моето аз,
събирам отломки за спомен...
Усещам изгубващ се страх,
балон, нереално огромен...
Разкъсана, светлината боли... ...
989 1

И ви разбирам...Но погрешно...

Чудесно време - за намразване,
намръщен ден - декор за драма.
Душата мерим, чрез доказване -
мизерни двайсетина грама.
А уж трошим - шаблонът, рамките, ...
1.5K 9 28

Образцова епоха

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...
1.2K 1 1

Екзситенция...*

Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...
968

Тяло - имот

На хартиен носител ми го връчиха.
Без предупредителен имейл.
Чрез трепети душата ми измъчиха,
пък нека се дави в грозде и хмел.
Запечатано бе със усмивка. ...
1.4K 6

В клетка - раздвоение

Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка ...
2K 6 16

Дъжд

Вали ми се.
Искам да измия всичко грешно в живота си.
Вее ми се.
Искам да отвея всичко, което боли.
Но аз съм просто човек, нали. ...
814

Всесезонен.

Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...
752 1 4

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов

Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...
961 4

Горният Рафт

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
1K

Ще превали...И ще ми мине...

Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...
661 9 12

Абстинентно

Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
1.1K 4 3

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Смях от мъка

Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
1.2K 1

Когато самота те дави...

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
1.5K 14 30

Днес пращам лудост - за зелен хайвер

Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...
784 8 6

Мисия "Живуване"

Мисия: "Живуване"
Едно пътуване
променя...
...Безспорно всяко.
Но има и едно ...
1.1K 2 2

Ще ме откриеш пак...

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...
829 2 1

Последната песен без любов...

Никога не съм искала да те намеря,
знаеш добре, че не съм те търсила.
Но просто в мига когато те погледна,
тъй лесно за себе си забравям аз...
Не исках да се влюбвам, не искам, ...
1.2K 2 6

Пролет по време на карантина

ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим. ...
900 5