Философска

20,9 резултата

Щом Господ си намери занимавка

Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...
636 2 6

Пустинята...

Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...
758

Изморен

Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
1.1K 1 1

Болезнен излишък

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
885 1 8

Колко дълъг е пътят нататък

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...
1.2K 1 4

Раздяла.

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
784 3 2

И няколко дъски за бъдещ Ной...

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...
864 9 13

Мимолетно

Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
1.9K 1 8

Тя...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
1.1K 12 20

Приветстван!

За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
781 1

Реалност

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...
710

Размисли за човешкия живот

Кратък е животът човешки,
пълен е с болка и проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чуждия опит поуките вземи.
Учи се и от провалите свои, ...
1.4K 1 1

Градско утро

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
934 1 5

Между покоя и хаоса...

Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
1.9K 1 4

Но знам, че Го разсмивам - по човешки...

След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
661 5 15

Срещу течението

Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...
1.6K 1 1

Живот

Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...
981 2 2

Совите не са това, което са!

Вероятно много взе да ми личи.
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...
1.3K 4 2

Пак питам

Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
931

Тайната на брака

Познавам себе си до бучка
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...
997 1 1

Не е напразно!

Когато вървиш,
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...
1.4K 1 2

Времето бърза

Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
1.1K

В тишината

За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...
1.2K 1 5

Наранено завръщане...

Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
896 1 2

Научих

Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...
984 1

Четири очи

Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
1.6K 2 2

Страстна събота

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
705 1 1

Пътят

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...
1.2K 3 17

Пролетна заран

Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
1.4K 4 7

Вовеки ще чакам

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
904 1 6

Турнир за смели.

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
934 1 2

Черно-бял сън

Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
826 2

Сънувах...

Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...
857 1 1

Огледалото

Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
1.1K

Утре започвай от днешния ден

" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
3.1K 15 64

Мигове забвение

Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
860 3 2

...според поета раждат се Пегасите...

Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
640 4 17