Философска - Поезия

По-ярко

Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...

katenstain

Поезия » Любовна, Философска, Друга

2020-05-01T12:43:00+03:00 1.4K

Празен

Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-05-01T12:41:42+03:00 832

В тишината ми – думички-клавиши

В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...

pavli

Поезия » Философска

2020-05-01T12:38:48+03:00 631 2

Море е

Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...

slavi2002

Поезия » Философска

2020-05-01T07:27:43+03:00 1.5K 5 6

Чезнем

Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...

От_човек_за_човеци

Поезия » Философска, Друга

2020-04-30T12:27:13+03:00 1.4K 4

Оранжева Жена.

Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-30T12:14:04+03:00 789 3

Търси се

Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...

UWANNA

Поезия » Философска

2020-04-30T08:32:45+03:00 741 1

Стремеж

Устремен към крайната цел,
Не бъди заслепен от представата,
Как е вече постигната...
По пътя към нея се наслаждавай,
На всеки покорен малък връх, ...

poisonivi81

Поезия » Философска

2020-04-30T07:57:52+03:00 1.1K 2 1

Погребение

Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...

От_човек_за_човеци

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

2020-04-30T07:43:00+03:00 1.2K 1 7

Мислите

> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-04-29T12:41:30+03:00 685

Достойнство

Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...

ИлианаМаринкова

Поезия » Философска

2020-04-29T12:38:44+03:00 1.6K 1 1

Вълчи дни

Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...

Данида

Поезия » Философска, Друга

2020-04-29T12:30:40+03:00 1.4K 7 8

Знаеш ли, че имаш мен

Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

2020-04-29T12:21:26+03:00 860 1 12

Траурна суета.

По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-29T10:15:59+03:00 1.3K 1 2

Преди "Съдният ден"

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...

gurhito

Поезия » Философска

2020-04-28T18:10:26+03:00 869

Дъщерята на Мъглата

Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...

katenstain

Поезия » Философска, Друга

2020-04-28T17:40:41+03:00 1.2K 1

Медицинско стихотворение

Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...

Marmadun

Поезия » Философска

2020-04-28T17:31:54+03:00 1.2K 3 6

Преди

Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...

thedac

Поезия » Философска

2020-04-28T11:04:02+03:00 613 1 4

Конкурсно

Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-04-27T20:49:03+03:00 730 1 10

Ситни души 🇲🇰

Стојам на високи потпетици
и ме поплавува матна вода,
а сепак облеката ми е сува.
Пресметливи материјалисти
сечат перчиња ...

SanjaMKD

Поезия » Философска

2020-04-27T07:51:22+03:00 715

В средата на нищото

Тихо е. Само щурците
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...

Aaron

Поезия » Философска

2020-04-27T07:39:34+03:00 967

Дългият виещ се път

Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе... ...

CrazyDiamond

Поезия » Любовна, Философска, Друга

2020-04-26T14:08:00+03:00 1.9K 7 5

Най-тъжната обич

Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-26T08:02:26+03:00 608 2 2

Какво повече трябва

Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-04-25T18:17:40+03:00 1.4K 1

Баща ми

Всеки ден си мисля, татко,
колко ли ти е самотно
колко ли протече кратко
младостта ти тъй работно
отговорности добре познаваш ...

Aaron

Поезия » Философска

2020-04-25T17:59:25+03:00 898

Пак човек

Какво е човека?
Очи, сърце, душа
Обвързани в една вселена
Безкрайна, безметежна, нежна
Не можеща да спре страха ...

hari36

Поезия » Философска

2020-04-25T10:25:17+03:00 922

Някой да спре времето!

Ужасно ми е късно да избягам.
Не ставам и за отлив във море.
Във теб, поройно тъй ми се остава,
единствена, ти мен ще побереш...
Понеже си скроена от безкрайност, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-25T09:58:41+03:00 1.1K 4 7

С опакото на ръката

Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... ...

katenstain

Поезия » Философска, Друга

2020-04-25T00:52:45+03:00 1.1K 2

Колкото толкова

Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...

maikata

Поезия » Философска

2020-04-25T00:47:00+03:00 1.8K

Недопустимо

Само с тебе искам да говоря
Усмихнат си, приличаш на мечта
Дори библейска книга да разтворя
Пак твоето име там ще прочета.
Притихнала в бръчките ти тъй-красиви ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2020-04-25T00:18:08+03:00 1.2K 1 1

Само с една гривна

Само с една гривна той разби витрината,
магазина после тя докосна,
само с една гривна като звяр премина тук,
гривната една смелост залости.
Само с една гривна разби той едно такси, ...

ger52alt80

Поезия » Философска

2020-04-25T00:10:29+03:00 738

Семейство

слънчобрана хвърля зайчета
от слънце,
във пастелните лета
сенките се топлят в крайчето,
усъмват, ...

Aaron

Поезия » Философска

2020-04-24T17:15:00+03:00 1.2K

Като цвете.

Не мога скришом все да те обичам.
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-24T17:02:14+03:00 819 2

Луд? Поета...

Дума - дупка,
дом - черупка.
Мисли - кръпки,
път без стъпки.
Нощ без ласка, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-04-23T12:36:25+03:00 1.4K 4 19

Да направя и за останалите място

С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта, ...

kleopatrasv

Поезия » Философска

2020-04-23T10:18:52+03:00 1.4K 1

Случайна среща

на до'бър час, случайни минувачо
защо се смееш тъй потайно?
видях го, под ръка с погача,
ухаеща на хляб и трайно
във мене кацна впечатление; ...

Aaron

Поезия » Философска

2020-04-23T10:18:11+03:00 1.2K 2

Тихи часове

В онези тихи часове,
когато сам кафето си отпиваш ,
заслушай се във вътрешните гласове
и себе си започвай да откриваш!
Само в тези тихи часове, ...

Ирра

Поезия » Философска

2020-04-23T08:51:08+03:00 1.5K 2

Излъгах...

Излъгах те. Аз не мога да чакам.
Всъщност не, че не мога. Не искам.
Туй обичане все ме разплаква.
И го вечно разнасям по листите.
Aз не съм обещавал. Ти също. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-23T08:26:46+03:00 881 4 6

Още сме живи

Ние още сме живи, за здрви - не знам,
и на времето дишаме лютия дъх.
Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,
покореното хълмче записваме - връх.
Ние още сме тук, докога ли - не знам, ...

Eipril

Поезия » Философска, Друга

2020-04-23T08:15:52+03:00 697 1

Статус

Душата ти не е суха река,
душата ти не е голо поле,
душата ти не е фалшива песен,
душата ти не е изсъхнал корен,
душата ти е една любов. ...

solaris81

Поезия » Любовна, Философска

2020-04-23T07:51:18+03:00 767