Философска

20,9 резултата

Щом Любовта в звезда се прероди

След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
1.1K 12

Завръщане

Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
767 7

Жетварят

Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...
1.5K 3 28

За миговете

За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши, ...
1.2K 19

Изповед на една сълза

Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...
1.2K 4

Днес

Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
823 3

Към една бъдеща майка

Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
3.7K 6

Животът си е наш

Един след друг се движим под диктовка
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят ...
1.1K 4

Грозникът

Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...
866

На Йордан Йовков

Сякаш него го няма -
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига… ...
3.6K 1 2

* * *

* * *
Мислите ми не достигат
до хорските уши, очи...
Разпилени са във хаоса
на многото неистини... ...
942

Аз бях скарабей-еднорог

Аз бях скарабей-еднорог
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог! ...
1K 15

Години

Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...
722 5

Кръстопът

Двата пътя се сливат във един кръстопът -
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...
971 2

Саморазправа

И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
1.1K 25

Безименно

Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
939 2

Свят-чудо

-Приятелю, я погледни...
ей там, зад хълма от лъжи.
Ти виждаш ли как
сътворението свети
в решетките, ...
750 4

Вик

Едно лице, една звезда на тъмното небе,
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
1.2K 1

Съдба

Появи се тя пред мен
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
978 1

Стената

С оплодени от мрака сърца
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
602 2

Кръговрат

Когато красотата наша си отива
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...
823 3

Очи-издайници

Измисляни за хората са приказките,
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех ...
776 4

Диалог (сърце и ум)

- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
1.8K 9

Време е

Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно ...
771 2

Седем крачки към просветлението

Седем крачки към просветлението
*
Смиреният няма нужда от гордост,
за да се докаже някому за нещо.
Затова е смирен. ...
953 5

Прости неща

Прости неща
Някой ми каза, че нещата са прости.
Ала аз не ги чувствам така,
сякаш наредили са пред мене мостри,
как да правя нещата пò така. ...
1K

Изповед

Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...
979

Танцът на черния бивол

Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...
1.1K 3

Дъждът се вижда...

на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...
1.5K 5

Надежда

Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...
2.1K 11

Коне в моето кръвосмешение

Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...
900 7

Епитафия на една... злоба

Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...
1.3K 11

В бездната

Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...
1.2K 6

Светлина и Мрак

Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
631 1

Палитрата на времето

Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
634 7

Не съм

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
792 3

Пред портите на времето

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
971

Децата на Звездата

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
505