Философска

20,9 резултата

Мечтател

Накъде отивам - аз не зная,
толкова болка има на Земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
726 2 1

Жена

Силна и смела пред света,
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...
848 1

До колено

Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
689 2 8

Pазковниче

Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
820 5 12

Коловози през съня на нищото

КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
600 3 12

Кой знае...

Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
730 8 18

Може би

Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
553 4 8

Вместо сбогом

Аз отново се връщам, море!
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...
1K 1

Космична елегичност в Есента

Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
553

Когда у меня был кот 🌐

Ещё тогда, когда у меня был кот -
Желтоглазый, бархатный ангел,
Мы смотрели с ним в одно окно
На мир по-разному одинаковый
И, щурясь навстречу теплу лучей, ...
3.5K 6 15

Възрасти

Пуста младост! Пет грама олово
са достатъчни, щом те разлюбят.
Тръгва си без аванси отново
любовта. И отново се будиш.
Пуста зрялост! С въжето на шия, ...
882 2 4

Залезът

И аз, уви, ще си замина,
жесток ще е светът към мен
и сам като в сахарската пустиня
с много мъка ще съм напоен.
Всичко заспива в тишината ...
575 2

Последната цигулка

Ужилено от лъч око на залез,
затваря се и в мекото му гърло,
сияние се мята на талази
и търси изход да се върне.
Дойдох да споделим една посока. ...
860 5 16

Топче в невидими ръце

Критерият за днешните поети
отчита колко могат да броят.
А не доколко могат да прогледнат
през своето всевиждащо око.
Отмерва точно колко са послушни ...
1.3K 1 10

Може би отвъд?...

МОЖЕ БИ ОТВЪД?…
на Ст. Керев
Най-дебелата стена пробих с глава
и направих си вратичка – смешно малка,
нямам…, няма ключ за нейната ключалка, ...
981 3 3

Да целунеш песен

Всяка сутрин пред входа на блока
сред познатите местоимения
в не от мен пожелана посока
ме очаква едно приключение.
Да не искам е винаги същото - ...
842 5 1

Женската Красота

Женската красота
В очите се вижда женската красота,
там отразява се на жената душата.
Очите са вратата към нейното сърце,
запазило детското, сърцето на дете ...
1.8K

Билет за изхода от зимен сън

БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе. ...
553 4 9

Окупирани ноти

По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени. ...
627 6 15

Его(м)истично

Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно, ...
1.2K 3 6

Приятел

Сред книги и поеми
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...
1.6K 1 14

Чувство, че греша

Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
1.2K 2 9

Сюита от есенна въздишка

СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
816 4 10

Писмо до дъжда

Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...
1.3K 1 4

Рана

Бягам към тебе,но ти затръшваш ми вратата,
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема ...
631 1

Българското село

Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече. ...
804 2 4

Душата

Душата
Тя душата, пеперуда в тялото на човека,
води го напред в живота, в неговата борба.
Дадена му е от Бога, знае се от памтивека,
да твори с нея и да раздава на хората доброта. ...
692

В мрежите на самотата

Не пий на екс със свойта самота,
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи, ...
1.5K 7 9

Земята

Аз ида от много, много далече,
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...
1.6K 3 4

Калейдоскоп на очилата

Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...
794 9 16

Призив към онова в главата ми

Призив към онова в главата ми 😑🔫
Разболей ме докрай, докато не се свърша
Извий ръцете ми, чак костите да изскочат
Разкървави ме така , че да не се избърша
Изкарай всичките ми сълзи, за да ги лоча ...
1K 1 2

Избрано

През дясното ухо ми влиза вятър,
през лявото – раздрънкано пиано.
Шокиращо, изглежда непонятно,
намърдаха се в моето „избрано“!
Разшу́лих лукче с някогашна мента ...
1.1K 7 11

И без слънце дори – ще се съмне

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...
530 9 13

Звезден компас

Отражения звездни в канавката светят,
в тъмното, с мрака когато се слеят.
В отблясъци чисти докосват с лъчи,
тогава водата е чиста, тогава мълчи.
Поток от звезди-персеиди, желания, ...
1.2K 5 5

Българските Поети

Българските поети
Със своето перо или с оръжие водят борба,
с лошото в хората и на България с врага.
Те умирали са на бойните полета със стих в душа,
в борба с врага , в борба за народна свобода. ...
1.5K 4

Знамение

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...
1.2K 9 28