Философска

20,9 резултата

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
814 2 8

Завръщане под клоните на спомена

Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...
893 8 10

Вик от изповедалнята

ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
533 2 8

...

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
715

Стар е земният ни праг

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
682 7 11

Аз със шута придворен на бас съм се хванала

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
627 4 11

Не мога да опиша любовта

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
711 3 7

Стих за лек

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
421 3 10

Място в живота

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...
573 2 4

Изгрев

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...
497 1

Лудата

И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
1.3K 12 20

Докога

Докога
С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,
стихове за хората, живота им и за любовта.
Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,
да пишеш стих от душа за българското тегло. ...
533 1 2

На шега или съдба

​​​​​ (20.08.2021 - 23.10.2021)
На шега ли или съдба,
животът странно пътища преплита,
почуква на заключена врата,
стои пред теб и само с поглед пита... ...
587

Куртулисване

Истината тривиална вред прозира:
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...
803 1

Hаказана

Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...
460 2 3

Октомври

Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
788 2 3

Тя

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...
1.6K 11 31

Било ли е изобщо?!

Било ли е изобщо?!
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже, ...
891 1 6

Хората

Говорят хората,
какви реално били хората,
колко лоши били хората,
как без ни едно съжаление,
лъжели, ...
820 2 3

След зимата ще дойде пролетта

Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...
862 1 4

Калинки

Хвърчат калинки по полето,
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...
826 1

Ангели в ноща

Ангели в ноща
В тъмната нощ нас бели ангели ни пазят,
белите ангели са разперили над нас крила.
Изпратени от Господ те ще ни запазят,
с добротата си докосват нашите сърца! ...
533 2

Звезди и птици заедно се молят

Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...
403 3 4

Самотна драка в ноемврийска угар

САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...
510 7 7

Есенна елегия...

Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...
792 2

Ти знаеш ли

Знаеш ли какво е борба, не само да говориш,
да оцеляваш всеки ден в града голям.
С ангели да живееш, с демони се да бориш,
живееш с хора, но всъщност се справяш сам.
Знаеш ли какво се крие в моята усмивка, ...
546

Пълзи си ниско и незримо...

На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
1.2K 5 16

Не са небетата ни гробища. Не са...

Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
687 4 10

Остана ми един мотив

На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...
688 3 7

Песимистично

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
621 1 5

Знам какво е

Да мечтаеш за пристан след препиване с топли морета
да те теглят на сушата вкопчени в теб обещания -
знам какво е в душата моряшка да няма небета,
нито дъно, в което безславно да се удавиш.
Знам какво е да бъдеш препълнен от отчаяние ...
2.2K 5 12

Молебен за светлината

МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
414 3 4

Усещане за залез

Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
553 1

Отрезвяване

Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза, ...
1K 2 8

Кораб... с име "Живот"

Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...
1.1K 2 6