Философска

20,9 резултата

Нулагодишен

Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
522

Не свършвай, Лято

Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...
732 1

Обич

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
613 1

* * *

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
642

Към нищото

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
794 2

Kато в стар, измислен филм

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
499 3 6

***

...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
441 1 2

Изходът

Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
1.2K 8 22

Обич

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
399 2 7

Kогато дойдат зимните недели

Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
1.1K 6 15

В сезоните на минали животи

Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...
689 8 12

Шепот от мъгла

Шепот от мъгла
Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя. ...
525

Нощна магия

/дуетен стих/
Таня Мезева и Таня Денева
Т. М. Топла усмивка роди се в нощта,
вплетена нежно със сребърна нишка,
феерия цветна - красива мечта ...
587 1 11

Бягство

Бягство
Ще избягам далече от големият град,
пълен с празни сенки и фалшиви хора.
Да се заредя с енергия, не съм богат,
ще отида на село, ще поседна на двора. ...
684 1

Само смелият високо лети

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
облаците в слънце прероди,
нов изгрев от залеза сътвори,
в пролет зимата превърни. ...
552 2 3

Късна любов

Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...
2.9K 14 54

Дори и неграмотните ще плачат

Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...
478 6 19

Новият век

Отмина вече двадесети век
Пораснах с още някой ден
И уж съм вече зрял човек
Пък се държа, като незрял гамен.
Уж трябва, като зрял човек ...
648

Избраният

Той ме прозря. Прочете като книга.
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда ...
1K 2 6

Животът ме разбра

Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
978 2

Перца за капела

Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
406 2 3

Чудеса

Не търси чудесата в сайтове с куриози,
те се случват навсякъде, просто ги виж.
Отвори си очите за букета от рози,
събуди се, човече, буден си, а пък спиш.
Всяка глътка от въздух е ново начало, ...
653 6

Зигзагообразно

Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
410 1 8

Израстване

Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...
430 4

Покана за бягство

Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
724 10 18

Защо да не...

Лъжата ражда се от думи
изкусни, дръзки, хлъзгави
като влечуги
Разтварят жилото отровно
изстрелват семе безоловно ...
401 3

Климатични промени

Малко радост. Тих и привиден възход.
Лято е. Жегата пак ни се стовари!
Честно да пишеш... Отминал период!
Изведнъж градоносен облак ни удари!
Небето привидно вменяваше добро: ...
1.3K 3 8

Юлско утро

И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...
1.7K 6 11

Самотата...4

Самотата...4
(настроение)
Илюзорна е мечтата
във човешката тълпа,
да смотаеш Самотата, ...
472 1

Ако...

Ако…
Ако за всяка кражба режеха ръка,
отдавна всички да сме станали безръки!
Защо ли хората постъпваме така –
най-близките си мъчим с най-ужасни мъки?! ...
955 1 5

Петровден

Петровден
Днес празник е, Петровден, ден величествен,
празник на двамата апостоли Господни,
Двама братя Петър и Павел, ден благословен,
добри хора разправят се в поверия народни. ...
637

Нека

НЕКА
на Мури (на брат ми)
Ушите ти нека да са
последен за клюката пристан!
Небето проклина гласа, ...
544 2

Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта

Пречистващо вали –
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
869 1 2

Философ

Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
508 1

Нарекли са ме с името Надежда

Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
614 5 9