Пейзажна

5,1 резултата

Родопска нощ

(3-6)
Неприветен пейзаж, озарен
от Звезди и Луна пременена;
в необятната нощна вселена
се разхождам без цел устремен. ...
901 1 8

Последни ноти

Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...
706 1 8

Октомври

Тъй е запленен октомври,
че изглежда няма грижи.
Топъл есенен бездомник:
пред очите ми се ниже.
Разпилява се богато, ...
1.6K 12 35

Есента

Есента е изкуство на природата,
другите сезони са само красота.
Есента е красива, богата и цветна,
като една жена, чаровна и суетна!
Може би изпълнена с малко тъга, ...
870 6

Спомен от морето

Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...
896 7 12

Родопска вечер

(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака. ...
609 2

Право на ползване за вечни времена

(по Закона за местните данъци и такси)
Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали,
препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии.
Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
Подпрян на своята лопата, встрани почтително димеше с фас и потни длани циганинът. ...
1.4K 3 5

Ноктюрно

Есен е. Полето се нашари
с вятър и мъгла...
Врани грачат край кошарите.
А друга есен би могла
да смени пейзажа! ...
770 7 29

Родопски залез

(1-6)
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...
576 2 2

Есен

Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...
628 2 3

Когато си говориш с морето...

Бучи море, не спирай –
блъскай гребените в пясъка,
не мълчи – дивей, извирай
нека всеки чуе тътена на крясъка!
Разбивай вълни на брега ...
765 3

Последен танц в първи дуел

Шепотно пеят морски вълните
вълнуват се бясно в страстно танго –
разпенват, изправят, накъдрят косите
в последен марш свири първи фагот!
Шпалир от криле на птичето ято ...
627

Надежда

на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...
753 5 13

Циганско Лято

Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...
760 1 5

Есенно отсъствие /Absent/

Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
691 2

Октомври

Аз искам да ме нарекат Октомври –
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка, ...
651 1 6

Чевръста шътарница

Добре де, есента дойде!
Недочакала, чевръсто се разшета.
Забради се с жълта сърмена забрадка,
опаса набродирана в оранжево
престилка върху по-дебелата кошуля. ...
603 1 4

Зимна картина

Зимна картина
Вятър в клоните ридае,
вие вълк в гората.
Куче в тъмнината лае,
сковал е студ земята. ...
582

Есен

Ето я есента,
спряла на прага,
с пожълтяла пола
и снага наляла
от зеленчуци, плодове ...
643 3 9

Зов

Когато те зоват по име
и душата ти премалява
от ехото топло и зримо...
Облаците се смаляват.
Когато в теб луна изгрее ...
654 8 23

Искам да ти бъда утро

Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
759 2 6

Есен

Наспъпи септември,
прошари се гората,
птичките не пеят,
заминаха ятата.
Само вятъра остана, ...
612

Храм

ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели, ...
540 2 1

Едно листо от стар чинар

Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо – ...
962

Есента пролази с мътно було украсена

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...
558 3

Залезът на утрото

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...
629 1 3

Амур и сезонът

Есента ни пристигна с танцова стъпка,
но преди да започне да рони сълзи,
млад Амур я прониза и тя се зафръцка,
`щото чувстваше огън във своите гърди.
А брезичка „Кудрявка” затрепка със листи. ...
942

Морето през септември

Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,
цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.
Играе си със слънчевите зайчета и за последно –
всичко му е свидно, диша с пълна гръд.
Преди да го оставя във властта на зимата, ...
924

Има ги и сивите дни

Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...
545 2 7

Есен

Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...
1K 1 3

На дреновския път (Цикъл от картини)

1. Утринна картина
Виж, небето ни изпрати
нов ден с милите лъчи:
сълзи, радости, обрати
и във всяко нещо- ти. ...
1.2K

Есенна рисунка

И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...
714 4

Под стъпките на есента

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...
1.7K 10 25

Есенна соната

Есента в очакване – родилка, тръпне да опази своя плод,
майчица – на зимата кърмилка, сдипли одеялце за живот.
Тук-таме по орехите чука стар кълвач – домашен санитар.
Сутринта събира му боклука подранила мравчица – клошар.
Беловласата слана – свекърва, сякаш ръси вред гасена вар... ...
727 1 2

Двете страни на една и съща мелодия

В празна стая, облечено в бяло,
свири момиче на старо пиано,
звук в мажор, с абстрактни мечти,
с парещи чувства под лунни лъчи,
нота след нота в живен рефрен ...
1.1K 3 7

Ти си златното на Есента

Сред меките лъчи на топла есен
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...
692 3 3

Някъде някой...

Някъде някой си плаче,
потънал във свойте мечти,
рисувайки нощни портрети
на нечии любими очи.
Някъде някой си чака ...
1.1K 1 2

Залез

Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
759 4 14

Небе

Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
678 3 6