Свободен стих

4,1 резултата

Зимна приказка

Вървя загледана в хоризонта.
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна. ...
1.1K 1 4

Остани сам со себе 🇲🇰

Остани сам со себе
додека се сменат
годишните времиња во еден ден
додека да помине ноќта
додека да ме заборавиш ...
659 2 6

Ме скршивте 🇲🇰

Влеговте во мојата темна страна
без причина ме скршивте
фрливте сите по едно копје
врз мојата кадифена душа
тажното небо ми го скроивте ...
655 2 6

Осакатена душа

Срещнах една душа,
докоснах я... позволих да загубя контрол.
Наркотик.
Мимолетно.
Добре дошъл си... ...
1.1K 1 2

След нея

След нея ще дойде споменът за миналото време.
Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,
така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,
и някак си толкова студена…
Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас – ...
870

Дъгата цветна

Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса. ...
482 4

Любовни искри

Тихо, тихо в тишината
се процеждат звуци
от две туптящи сърца!
Любовта тлее около им.
Запечатва всеки миг помежду им. ...
1.1K 1

В ято

В ЯТО
…Понякога любовта е толкова силна,
че отваря коридор към място,
където невъзможното се случва!...
из филма "СОЛАРИС" ...
641 7

Когато

Искам да дишам свободно.
Да се радвам на света.
Движа се между хора и дървета.
Тесен е паркът за моя поглед.
Защо всичко ме гледа някак странно? ...
458 6

Мечти

Аз съм малък човек,
от мъничък град,
със голяма мечта
за големи дела.
Аз искам къща за двама ...
493

Миг на липсата ми

Понякога толкова силно усещам липсата ти,
Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.
Разрязват ме чак до сърцето,
а там издълбават името ти.
Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода. ...
767 4

Труден път

Трудно притихва бурята в душата.
Да търсиш сигурност в живота.
Да бъдеш единствен докоснал сърцето.
Да обичаш ръцете топли и нежни.
Трудно е да вървиш в пътя осеян с грижи. ...
490 8

Някой

Няма нищо по красиво от Любовта...
Но, ако си тръгне някой ден,
по-добре
не спирай, а го остави да го направи,
а ако ли пък се върне, ...
713

Работа

Хубаво нещо е работата,
държи мислите ни заети,
далеч от бездната на болните ни желания.
Желания загубени невъзвратимо,
даряващи ни само тъжен спомен, ...
848 3

На Майка ми

Безумно ти крепиш на своите плещи всичките проблеми на света.
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш. ...
999 1

Очи

Казах ли ти някога, че бяха кафяви?
Бяха големи, като сянката на луната.
Казах ли ти някога колко бяха красиви?
Знаеш ли, че в тях аз виждах света?
Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш? ...
609

За тебе са звездите

За тебе са звездите небесни.
За тебе е моята нестихваща радост.
За тебе е вярата ми огряла простора.
За тебе е любовта ми гореща.
Ще ти шепнат моите устни уморени. ...
610 5

Вечер

Отново е вечер. Онази късна вечер,
в която мисля за теб. Още помня аромата ти.
Ах този аромат, тези черни като маслини очи.
Не са се променили,нали?
Нека си останат същите черни очи, ...
754 1

Мексико. Пет след обед.

Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...
1.6K 2 7

Болка

Има много болка в сърцето....
Има сълзи, в моите очи,
които са причинени от много
болка и мъки...
Има много скрита болка в ...
796

Наричам го...

За мене е призрак в късната есен,
стоящ все наблизо невидим и сам.
Напомня ми скованото чувство на страх,
че съм достатъчно малка, да бъда изгубена,
като капка в океана - завинаги. ...
721 1

Какви времена

Бездомен самотник спря под старата стряха.
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот. ...
472 7

Ледена приказка

След тебе мирише на зима.
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи ...
643 3 10

Реквием

Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...
1.1K 1

Л.

Бих те пуснал, но искам ли?
Не знам какво да ти кажа.
Отивай си... Или не,
остани при мен още малко.
- Искам да ти се полюбувам… ...
973 4

Замък

Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...
787 2

О, звездице!

Гледаме в една и съща звезда на небето през нощта
и взаимно си мислим и мечтаем един за друг.
Но когато звездата вече я няма,
къде отива любовта ни...
О, не, почакай, звездата си е все още там, ...
691 1 1