Подкатегории:
1 430 резултата
Преди да изляза, поглеждам към иконата на Света Богородица с Младенеца, прекръствам се и тръгвам. Кога ще довърша тази икона, се питам. Започнах да я рисувам преди половин година, но все нямам благодат да я довърша. Сега са пости и дано успея.
Тази сутрин беше различна. Размишлявах колко вида мъже и ...
Тази сутрин беше различна. Размишлявах колко вида мъже и ...
1289
1
Един ден ще го искаш!... Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб! Този човек, който не искаше нищо повече от това да бъде до теб! Човекът, който не можеше нищи друго, освен да те обича! Човекът, който не можеше да те намрази, нищо, че го заслужаваше! Чове ...
15465
1
Тя
"Сын мой родной, дорогой! -
Ты вся в слезах прокричала,
Сын мой вернулся домой,
И жизнь моя радостней стала!". ...
"Сын мой родной, дорогой! -
Ты вся в слезах прокричала,
Сын мой вернулся домой,
И жизнь моя радостней стала!". ...
1536
2
НА ПОЛЯЦИТЕ С ЛЮБОВ
Случи ми се така, щото и аз най-сетне да посетя Полша. Имам този пропуск в пътуванията си, а от поляците имах бегла представа от тези, които навремето срещахме по Черноморието ни през лятото.
Трябваше сама да се добирам от летището до хотела. И преди го бях правила по разни други ...
Случи ми се така, щото и аз най-сетне да посетя Полша. Имам този пропуск в пътуванията си, а от поляците имах бегла представа от тези, които навремето срещахме по Черноморието ни през лятото.
Трябваше сама да се добирам от летището до хотела. И преди го бях правила по разни други ...
1309
Има неща в живота, за които винаги ще съжаляваме, че не сме опитали. Затова трябва да опитваме постоянно, за да разберем нещата в живота, защото може повече никога да не се повторят и един ден ще съжаляваме за пропуснатия шанс!
Ето, например, такава е ситуацията с любовта. Пропуснатият шанс за едни ...
Ето, например, такава е ситуацията с любовта. Пропуснатият шанс за едни ...
3265
1
Завинаги в сърцето ми
Ние бяхме около 30 хлапета, после бяхме 15 и накрая 6. И все пак помня имената на всички тях. Никога няма да ги забравя, защото имаме толкова общи спомени и емоции.
Бих искала да върна времето назад - при хубавите и лоши моменти, които прекарахме заедно. Всички поеха по различн ...
Ние бяхме около 30 хлапета, после бяхме 15 и накрая 6. И все пак помня имената на всички тях. Никога няма да ги забравя, защото имаме толкова общи спомени и емоции.
Бих искала да върна времето назад - при хубавите и лоши моменти, които прекарахме заедно. Всички поеха по различн ...
1518
Отварям празен лист и го гледам с удивление... само колко си приличаме сега със тебе. И теб ли безумна любов те е сполетяло? Или просто чакаш?!
Но какво да чакаме? Писна ми да чакам, омръзна ми да се влача като змия в пустинията на твоето невръщане. Не мога да преглъщам горчивината на обидата, на ду ...
Но какво да чакаме? Писна ми да чакам, омръзна ми да се влача като змия в пустинията на твоето невръщане. Не мога да преглъщам горчивината на обидата, на ду ...
781
The scars.*
" The scars of your love remind me of us
They keep me thinking that we almost had it all
The scars of your love, they leave me breathless
I can't help feeling we could have had it all " * ...
" The scars of your love remind me of us
They keep me thinking that we almost had it all
The scars of your love, they leave me breathless
I can't help feeling we could have had it all " * ...
1985
1
Няколко срички в огледалото~*
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинн ...
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинн ...
1489
4
"Остават секунди до прякото излъчване!" - изкрещява операторът. Това е първият репортаж на млада стажантка, изпратена е в малко планинско градче, за да отрази "най- пресните" eмоции на хора, загубили преди часове близките и домовете си в опустошителен порой.
Мрачно, кално и студено е, дъждът не спир ...
Мрачно, кално и студено е, дъждът не спир ...
1451
3
Лъжливо пиянство
Срам ме е. Толкова много се срамувам. Не смея да погледна хората в очите, защото всяка моя крачка напред е съпроводена със залитане встрани. Чувам шум от приближаваща се кола и се обръщам. Едва не падам, защото получавам ужасен световъртеж. Главата ми пищи, крайниците ми въобще не м ...
Срам ме е. Толкова много се срамувам. Не смея да погледна хората в очите, защото всяка моя крачка напред е съпроводена със залитане встрани. Чувам шум от приближаваща се кола и се обръщам. Едва не падам, защото получавам ужасен световъртеж. Главата ми пищи, крайниците ми въобще не м ...
1095
1
Първата ми дума е била „тати” . И досега е любимата ми дума, защото татко е всичко за мен. Той ме е отгледал. Той ме е направил такава, каквато съм, и ме обича повече от всичко. Всяка вечер ми го казва. Обичам да ме завива, да ме целува по челото и да ми казва лека нощ. Обичам, когато ме вземе от уч ...
5544
Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от ме ...
1053
1
Красиви очи с тъга на кръгове
рисувам в синьо и дълбоко,
сълзи като сталактити стърчат
и в ледеността си,
изключвам за болката в мен ...
рисувам в синьо и дълбоко,
сълзи като сталактити стърчат
и в ледеността си,
изключвам за болката в мен ...
1008
2
Рано сутрин. Стандартна остъклена спирка, пълна дори по това време с хора от всякакви възрасти. Намусени, сънени. Нетърпеливо допушваш цигарата, чакайки закъсняващия автобус. Естествено, разписания не се спазват – кой ли ги гледа изобщо?! „Може би има време за още една?” Не, ето го. Въздъхваш облекч ...
2939
4
Понякога животът ни отнема всичко. Изведнъж и безмилостно. За да се спрем и да видим дребните неща, „несъществените” детайли. Защото ние често се самозабравяме. Вживяваме се като господари на света, властелини на природата. Като останем без нищо, виждаме какви сме всъщност, разбираме колко наистина ...
834
2
Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е ...
1122
4
Любовта… Любовта! За нея е говорено толкова прекалено и все така недостатъчно. Всички искаме да я имаме, стремим се към нея, гоним я, преследваме я, опитваме се да ù сложим окови, да я затворим в клетка, за да не може никога повече да ни избяга. Какво е това чувство и защо така ни е обсебило? Защо в ...
1321
6
Границата на обидата
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ...
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ...
1836
1
1
Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...
1377
2
Ако не беше тя, нямаше да разбера дара на това да си различен. Още от малка живеех в тъмнина и си мислех, че всички около мен знаят, а аз греша. Това убеждение се бе загнездило дълбоко в мен още повече поради факта, че те, другите, чиито възгледи бяха различни от моите, бяха мнозинство. Има един екс ...
1613
3
Истинските хора
Техните очи няма да заплачат, ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият в прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали. Те никога не бъ ...
Техните очи няма да заплачат, ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият в прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали. Те никога не бъ ...
2599
1
4
Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. ...
1120
1
Нощта отново дойде, за да ме прегърне със своето звездно одеяло, но аз не ù обръщам никакво внимание, защото не мога да заспя.
Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван пок ...
Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван пок ...
3114
1
Отново се появи в живота ми. Нощ след нощ те сънувам, ден след ден те търся. А ти бил си там - в сърцето ми... И имах те, обичах те, но пред мен нея ти избра... И аз сега ви пожелавам да се обичате! Аз сбогом ти казах, но спомените идват един след друг! И твоя аромат усещам пак. Не искам повече да т ...
2191
1
4
Coulda, Shoulda, Woulda…? *
„Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, к ...
„Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, к ...
1109
2
Всеки от нас, независимо от цвета на кожата си, независимо от възгледите, които има или проповядва за Света, притежава свой уникален Човешки код. Той го определя като Личност за пример, или го срива до най-тъмните страни на душата му. Помага му да мине през ада, или го въздига на крилете на щастието ...
1130
4
Искам с теб да бъде всичко… Тази истинската, неповторима и навременна любов... тази, изстрадалата, тази борбената, тази обладаващата, тази, която ни оставя без дъх, тази, от която ни е страх, тази между нас… не са противоположностите тези, които се привличат, това е само физика, ние се привличаме, з ...
4027
1
4
Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да плуват в едно голяямо, голяямо море от любов. И това продължава до момента, когато решат да се съберат да живеят заедно, или докато не се оженят. Тогава разбират, че са стигнали... сушата. До вчера безгрижните мъж и жена се сдобиват не само с г ...
1469
4
Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...
1269
Тя беше момиче с усмивка, изпълнена с болка. Зад смеха ú се криеха сълзи, зад привидното спокойствие и уравновесеност - хаос и объркване. Не че нямаше нужните предпоставки да бъде щастлива - притежаваше красота, ум и най-важното - имаше добро сърце. Затова и много хора ú симпатизираха. Въпреки това, ...
2036
1
3
Скоро не му бе давала храна. То бе изгризало отдавна сухата коричка, която Тя му бе подхвърлила от съжаление и сега гладуваше. Стаята, където го държeше, беше мръсна. От малкото прозорче се процеждаше струя светлина и глупави прашинки танцуваха, уловени от нея, в хаотично движеща се нишка луди части ...
811
2
Цигарени убийства
Цигара след цигара. Запалвам ги една след друга. Изпушвам ги една след друга. Убивам цигара след цигара.
Стоя пред барчето, на отсрещната страна на улицата на моето скъпоценно даскало. Не съм единствената. До мен стои друг цигарен убиец. Часът все още не е свършил. Но и двамата сме ...
Цигара след цигара. Запалвам ги една след друга. Изпушвам ги една след друга. Убивам цигара след цигара.
Стоя пред барчето, на отсрещната страна на улицата на моето скъпоценно даскало. Не съм единствената. До мен стои друг цигарен убиец. Часът все още не е свършил. Но и двамата сме ...
1243
3
На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...
1424
12
Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всеки иска да е оценен, но иска и да му се покаже в даден момент, иска да усети чувството да бъдеш оценен, чувството да си значителен. Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всяко човешко същество се стреми към нещо, има някакъв идеал. Всяко човешко ...
2333
2
Гледах през прозореца на болничната стая. Морето. Беше тихо или поне така ми изглеждаше… Винаги търсех утеха при него, но сега дори и то не ми помагаше. Зловещата зима сякаш бе отнела от силата му. Струваше ми се, че се бори с нея, но вълните му бяха превърнати в лед. Същият този лед, който бе обгър ...
1216
1
2
Минава един часът след полунощ. Усещам лек смразяващ полъх на вятъра от незатворения прозорец. Лежа, но не мога да заспя. И тя лежи до мен, студена както никога до сега, само седи. Точното определение е кубче лед до нагорещен до червено метал, но не се топи. Какво се случи, дали вече не ме обича? Ил ...
1407
1
Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...
1674
5
Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...
2396
1
15
Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...
835
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
